Ричард се почеса по носа.
— Нещо друго?
— Нима това не е достатъчно? — повдигна вежди Ничи.
Той въздъхна и отпусна ръка покрай тялото си.
— Права си, достатъчно е. Обърна се пак към мъжете.
— Простата истина е, че е напълно невъзможно да спечелим предстоящата битка. Разберете го — ще загубим.
Пое си дълбоко дъх и най-сетне произнесе трудните за произнасяне думи, заради които дойде тук.
— Ето защо финална битка няма да има. Няма да се бием с император Джаганг и неговия Орден. В качеството си на Господаря Рал, предводител на Д’Харанската империя, няма да допусна подобен акт на безсмислено самоунищожение. Няма да се бием с тях.
Дойдох, за да разпусна армията. Последна битка няма да има. Джаганг ще превземе Новия свят, без да срещне съпротива.
Ричард видя сълзи в очите на повечето мъже.
Двадесет и пета глава
ДУМИТЕ НА РИЧАРД им подействаха като плесница.
— Тогава защо се бихме досега? — викна един разгневен офицер и обиколи с ръка другарите си. — От години водим тази война. Мнозина от другарите ни вече не са сред нас, защото пожертваха живота си, за да защитават каузата и близките си. Ако е нямало шанс за победа, ако в крайна сметка сме били обречени да загубим, тогава защо изобщо се бихме? Защо да вървим напред в тази борба.
— Точно в това е смисълът — усмихна се горчиво Ричард.
— Кой смисъл? — избоботи мъжът. — Ако хората не виждат никакъв шанс за победа, а са убедени, че ги чака само унищожение и смърт, започват да губят желанието си да се бият. Ако видят, че нямат възможност да разпространяват убежденията си, че ако се опитват да го сторят, ще ги сполети сигурна смърт, тогава те ще искат да забравят всичко свързано с тази война. — Личеше си как човекът се разпалва все повече с всяка следваща дума.Това важеше и за голяма част от другарите му. — Значи се опитвате да ни убедите да забравим тази война? Че не можем да победим волята на Ордена? Че след като това е невъзможно, изобщо не бива да влизаме в бой?
Ричард сключи ръце зад гърба си и вдигна решително брадичката си. Изчака, докато се увери, че всички го слушат с внимание.
— Не. Опитвам се да ви кажа, че искам да накараме хората от Стария свят да се почувстват по този начин.
Мъжете сбърчиха неразбиращо чела и започнаха да си шушукат.
— Джаганг е насочил армията си към Д’Хара — продължи Ричард. — Иска да се изправим един срещу друг на бойното поле. Защо? Защото е сигурен, че ще ни победи. И аз смятам така. И то е не защото си мисля, че ви липсва смелост, опит, сила или умения, а просто защото знам с каква огромна армия разполага той.
Известно време живях в Стария свят. Знам колко необятно е това място. Именно защото съм обиколил тук-там из Стария свят, имам лични впечатления за многочислеността на населението, за изобилието на добитък, реколта и всичко останало. Става дума за мащаби, каквито никой от вас не би могъл да си представи. Повярвайте ми — и аз не знаех за какво става въпрос, докато не се уверих с очите си.
Джаганг е събрал огромна войска от диваци, верни на своята кауза. Те са готови да смажат всеки и всичко, което дръзне да им се противопостави. Те жадуват да се превърнат в завоеватели и да разпространяват идеите си. Джаганг си е осигурил всичко, което от опит знае, че би му било от полза — дори в двойни количества. И за да е абсолютно сигурен, е удвоил всичко още веднъж.
Джаганг не изповядва погрешни морални закони на военното дело, като например да не използваш повече ресурси от тези, с които разполага противникът ти. Той не вярва в равния старт, когато става въпрос за смъртна битка. Балансът на силите не му е приоритет — и не би трябвало. Единственото, което го интересува, е да победи. Това е неговата цел.
За да я постигнат, войските му се опитват да ни принудят да се защитаваме от позицията, в която сме най-уязвими — да се бием на бойното поле, в класическа последна битка. Джаганг е съсредоточил всичките си усилия в тази посока, защото това се очаква от всички. Те искат да се изправим едни срещу други именно по този начин, защото знаят, че така нямаме никакъв шанс срещу многобройната им армия. Просто е невъзможно да излезем насреща им с равностойна на тяхната многочислена войска. Ще ни смажат.
После ще отпразнуват своя триумф — като че ли е имало изобщо някакво съмнение в победата, — като изпържат тестисите ви и организират пиянски оргии, където да изнасилват вашите жени, сестри и дъщери! — Ричард се надвеси напред и заби пръст в слепоочието си. — Помислете! Нима идеята за класическа битка дотолкова ви е заслепила, че сте забравили за какво всъщност се биете? Нима за вас е по-важно, че „така се е правило винаги“, а не се замисляте над причината, поради която сте принудени да го правите? Единствената причина да влезете в такава битка е за да извоювате победа над врага, да решите въпроса веднъж завинаги. Идеята за последна битка е подплатена от убеждението, че трябва да постъпите по този начин, понеже винаги се е правило по този начин.