Няма смисъл да робувате сляпо на тая идея. Помислете. Не се оставяйте на течението само защото вече сте се били по този начин преди. Не допускайте сами да паднете в гробовете си. Помислете… Помислете как бихте могли да постигнете целта си.
— Да не би да ви е хрумнала по-добра идея как да ги победим? — попита един младичък офицер. Той, както между впрочем и почти всички останали, изглеждаше искрено удивен.
Ричард си пое дълбоко дъх, за да се овладее. Сниши глас и огледа мрачните лица на войниците.
— Да — продължи след малко той. — Вместо да постъпим така, както всички очакват, и да се хвърлим презглава в последната битка, аз просто предлагам да ги унищожим. Та нали това в крайна сметка е основната цел на великата финална битка. Ако тя не може да постигне тази цел, значи трябва да намерим друг начин.
За разлика от онези, които се бият на страната на Ордена, никой от нас не изпитва необходимост да се пъчи с величавата победа на бойното поле. Тук изобщо не става въпрос за величие. Има само успех или провал. Провалът означава нова мрачна ера. Успехът — живот на свобода. Цивилизацията е на кантар. Нещата са много прости.
В тази битка на живот и смърт, в тази битка, в която става въпрос за физическото ни оцеляване срещу хора, чиято единствена движеща сила е желанието да ни унищожат, понеже според тях нямаме право да съществуваме, не можем да се ограничаваме до едно дефинирано бойно поле. Такава битка не се води на някакво избрано място, тя е в главите на хората, подклаждана от идеите, които ги мотивират.
Една победа на бойното поле няма да донесе нищо по-добро на нашите близки. За тях важното е да победим в борбата на идеи.
Генерал Мейферт най-сетне вдигна ръка, за да даде знак, че иска да каже нещо.
— Господарю Рал, ако не се изправим срещу тях на бойното поле, как предлагаш да осъществим целта си срещу враг, който сам ти определи като толкова многочислен, че чак е непобедим? В крайна сметка дори движещата сила да са убежденията, нали физически те разчитат на мечовете си.
Мъжете закимаха, доволни, че генералът им е задал въпроса, който интересува всички. Именно този въпрос очакваше и Ричард. Първата стъпка беше да ги убеди, че не могат да победят по традиционния начин. Беше време да им покаже кой път трябва да изберат.
Трополенето на дъжда по сенника се усилваше. Ричард, сключил ръце зад гърба си, огледа всички вперени в него лица.
— От вас се иска да станете светкавицата и гръмотевицата на свободата. Трябва да се превърнете в отмъщението, което ще залее това море от хора с покварени идеи, които не само са позволили злото да се настани в сърцата им, ами са започнали да го прокламират и защитават.
Трябва да се бием по нашите правила. Трябва да се бием заради истинската причина — не като две войски, които спорят за надмощие на своите идеи, а във война за бъдещето на човечеството.
В този смисъл това е война, на която Старият свят се е посветил изцяло. Те преследват разгорещено своята кауза. И вярват в онова, което правят. Смятат, че правото е на тяхна страна, убедени са, че действията им са дълбоко морални и че изпълняват волята на Създателя. Това им дава правото да убиват наред, за да определят правилата, по които ще живее човечеството оттук насетне.
Те влагат в тази война всичко — имущество, труд, благосъстояние, дори живота си. Техният народ — не само войниците — иска да ни покори и да ни наложи кредото си. Искат да ни превърнат в роби на своята вяра, каквито са те самите. Насърчават армията да издевателства над хората от Новия свят, за да наложи догмите си тук. Искат да ни спечелят за своята кауза и да ни накарат и ние да сме готови на саможертва, да живеем живота, който те са избрали за нас, да диктуват в какво ще вярват децата ни… Ако се наложи — чрез сила.
Всички, които вярват в постулатите на Ордена, които дават своя принос, насърчават, подкрепят и се молят тяхната армия да ни смаже, са част от тези усилия. Всеки от тези хора дава своя личен принос. Следователно обикновените цивилни граждани са наши врагове в не по-малка степен от войниците, които размахват мечовете си вместо тях. Именно те наострят мечовете им, като вливат в редиците им свежа сила от млади мъже и всичко, от което се нуждаят бойците, за да ни преследват — от храна до морална подкрепа и насъскване. — Ричард посочи на юг. — На практика тези хора, заради които тази война стана възможна, са вероятно същинският ни враг, тъй като всеки от тях е наш зложелател, който ни изпраща отдалеч своята омраза, който вярва, че злонамереността му ще остане безнаказана.