Уверен съм, че ще намерите начин да се справите с тях. Искам всеки, който проповядва идеите на Ордена, които сеят омраза, да намери смъртта си. Искам да стане напълно ясно, че никой няма да се спаси от съдбата си, понеже притежава дарбата. Вие и хората ви трябва да им го докажете.
В крайна сметка всичко опира до истината и заблудата — на кое от двете ще служи човешкият род. Те заблуждават с вяра в нереални неща, говорят за царства в други светове, за възмездия и награди, които ще получим, когато вече ни няма. Готови са да убиват, за да принудят хората да приемат техните убеждения.
Срещу това ние поставяме обещанието, че всеки, който ни навреди, ще си получи заслуженото. Трябва да удържим на думата си. Нашето обещание е самата истина. Провалим ли се в битката, човечеството ще потъне в една безкрайно дълга мрачна ера.
Ричард плъзна поглед по смълчаните мъже, и заговори кротко, но така, че всички да го чуват.
— Разчитам на опита и преценката на всеки един от вас, за да постигнем целите си. Ако видите нещо, което ви се стори, че може да им е от полза — унищожете го. Ако някой се опита да ви попречи — убийте го. Искам да изгорите до пепел реколтите им, домовете им, градовете и селата им. Искам да видя от тук как Старият свят гори. Не искам да остане тухла върху тухла. Искам Старият свят да претърпи такава разруха, че да не може повече да сее смърт и унищожение. Искам да прекършите волята им за борба. Искам да сломите духа им.
Уверен съм, че сте достатъчно изобретателни, за да намерите начин да осъществите всичко това. Не се ограничавайте само с това, което изредих. Намерете онова, което е ценно за тях, разберете какво им върши работа. Помислете как най-добре да изпълните новите си заповеди.
Вгледа се в очите на мъжете. Пред тях стояха задачи, каквито никой от тях не бе очаквал да получи.
— Няма да има последна битка с войската на Ордена. Няма да се изправим срещу тях по начина, по който искат. Вместо това ще ги вкараме в гроба по неочакван начин.
Офицерите вдигнаха юмруци към гърдите си.
— Ти получи своята конкретна задача — обърна се Ричард към капитан Зимер. — Бъдете безскрупулни. Отрежете им всички пътища. Нека смъртта бъде единствената им алтернатива. Убивайте светкавично, безкомпромисно и без капка милост.
— Благодаря ви, Господарю Рал — рече капитан Зимер, изпъчил гърди, — задето позволихте на мен и хората ми да отървем света от вредителите, които разпространяват тази отрова.
— Имам още една задача за вас.
— Да, Господарю Рал?
— Донесете ми ушите им.
Капитан Зимер се усмихна и вдигна юмрук към сърцето си.
— За тях няма да има нито милост, нито спасение, Господарю Рал. Ще ви донеса доказателствата.
Офицерите бързо свикнаха с новата цел и започнаха да се надпреварват един през друг да дават предложения за обекти, които трябва да бъдат унищожени, както и за конкретни начини, по които да стане. Ентусиазмът оживи лицата им, които до преди миг носеха дълбоките белези на тревогата и примирението, че ги очаква неизбежното. Сега Ричард видя блясък в погледите, въодушевление от намереното решение и радост, че краят е близо.
Мъжете предлагаха да се сипе сол върху нивите, да се отровят водоизточниците с разлагащи се трупове, да се унищожат бентове, да се изсекат овощни градини, да се изколи добитък и да се подпалят мелници. Ничи отхвърляше някои от предложенията, като обясняваше защо няма да са ефективни или че ще изискват твърде много усилия, след което предлагаше алтернативни варианти. Други идеи доразвиваше, за да станат още по-мащабни и унищожителни.
На Ричард едва не му прилоша от нещата, които чу — все пак знаеше, че той е инициаторът на целия този хаос. Но след това се сети за видението, което му внуши Шота, преживя отново ужасите, които се бяха разиграли пред очите му и в крайна сметка изпита облекчение, че е намерил начин да отвърне и да направи възможно прекратяването веднъж завинаги на всички подобни ужаси. В крайна сметка Орденът сам си беше виновен за всичко това.
— Времето ни притиска — припомни Ричард на офицерите и Сестрите. — С всеки изминал ден Орденът завладява нови територии, поробва, изтезава и убива повече хора.
— Да, ако тръгнем пеша на юг, няма да успеем — съгласи се генерал Мейферт.
— Изключено е — поклати глава Ричард. — Трябва да препускате с все сила и да нанесете изненадващ удар. Орденът разполага с огромна армия и унищожава всичко по пътя си. Но в същото време числеността им ги прави доста тромави. Придвижват се доста бавно. Джаганг използва това като тактика. Така всеки град, попаднал на пътя му, изживява агонията на очакването; хората имат достатъчно време да си представят всичко, което ги чака. Така страхът расте и набъбва, докато стане непоносим.