— Господарю Рал — рече генерал Мейферт и пристъпи напред, — искам само да ти кажа, че макар физически да не си сред нас, ти ни поведе в предстоящата битка. Въпреки че няма да е мащабната битка, която всички очаквахме, ти даде на хората нещо, което без теб не биха имали. Ако нещата потръгнат, значи твоето водачество е променило хода на войната.
Ричард гледаше как дъждът капе от ръба на навеса и образуваше завеса от забързани капки. Земята под ботушите на войниците се беше разкаляла, но това не им пречеше да се щурат забързано във всички посоки. Гледката напомни на Ричард за видението, където бе коленичил в калта със завързани на гърба ръце и опрян в гръкляна нож. В съзнанието си чу как Калан го вика по име. Спомни си обзелото го чувство за безпомощност, за това, че светът му е свършил. Преглътна надигналия се в гърлото му ужас. От звука на писъците на Калан го прониза болка до мозъка на костите.
До генерала застана Вирна.
— Той е прав, Ричард. Не ми се нрави идеята в битката да въвличаме цивилни. Иначе всичко, което каза, е истина. Те започнаха всичко. Тук става въпрос за оцеляването на цивилизацията и в това те станаха част от битката. Няма друг начин. Сестрите ще изпълнят всяко твое желание — имаш думата ми на Прелат.
Ричард се бе опасявал, че тя ще бъде против. Беше й безкрайно благодарен, че го подкрепя. Прегърна я крепко.
— Благодаря ти.
Винаги бе вярвал, че неговите съмишленици трябва не само да разбират за какво се бият, но да могат да го правят със или без него — сами за себе си. Сега се убеди, че разбираха в дълбочина какво могат да загубят и се включваха в битката не само защото бе техен дълг, а и заради самите себе си.
Вирна се отдръпна от Ричард и се вгледа в очите му.
— Какво има?
— Нищо, просто се чувствам ужасно, като гледам какви ужасни неща се случват на хората — поклати глава Ричард. — Искам този кошмар да свърши.
Вирна му се усмихна.
— Ти ни показа пътя, по който трябва да тръгнем, ако искаме това да се случи, Ричард.
— А твоята роля, Господарю Рал, ти какво ще правиш? — попита генералът, щом Ричард извърна глава от Вирна. — Ако мога да попитам, разбира се.
Ричард въздъхна и се отърси от отвлечените си мисли, за да прогони ужасното видение.
— Боя се, че се е появил сериозен проблем с магията. Армията на Императорския орден е само една от заплахите, които трябва да бъдат елиминирани.
— Какъв по-точно проблем? — намръщи се генерал Мейферт.
Ричард нямаше сили да обяснява всичко наново, затова реши да се придържа само към най-основните моменти.
— Жената, която те произведе в генерал, изчезна безследно. Похитиха я Сестри на мрака.
— Която ме произведе в генерал ли? — Човекът изглеждаше искрено объркан. Напрегна се и заровичка в спомените си. — Не си спомням…
— Всичко е заради проблемите, свързани с магията.
Генералът и Вирна се спогледаха.
— Става въпрос за жената на Господаря Рал — Калан — обясни Кара. — Тя е тази, която те произведе в генерал, Бенджамин.
Той я погледна с неразбиращ поглед. Кара повдигна рамене.
— Дълга история. Сега няма време да ти я разказвам — рече тя и отпусна ръка на рамото му. — Никой освен Господаря Рал не си я спомня. Всичко е заради едно заклинание, наречено „лавинен огън“.
— Лавинен огън ли? — Вирна стана още по-подозрителна. — И какви са тия Сестри?
— Сестра Улиция и неколцина други — отвърна Ничи. — Те откриха древно заклинание, наречено „лавинен огън“, и го активираха.
— Сигурно си доста наясно какви проблеми биха могли да създадат тези Сестри — просъска Вирна и изгледа Ничи с леден поглед. — Все пак беше една от тях.
— Да, бях — отвърна уморено Ничи. — А ти отвлече Ричард и го заведе в Двореца на пророците. Ако не беше го направила, той нямаше да унищожи голямата бариера и Императорският орден щеше да си остане заключен в Стария свят, без изобщо да може да припари до Новия. Ако ще си приписваме вина, Сестрите на мрака никога нямаше да се срещнат с Ричард, ако ти не го бе намерила и превела през бариерата в Стария свят.
Вирна прехапа устни. Ричард познаваше това нейно изражение и знаеше какво следва.
— Добре, добре — намеси се той, преди да са влезли в открита препирня. — Всеки от нас е постъпил така, както е смятал за удачно навремето. Аз също нося отговорност за грешките си. Можем да моделираме само бъдещето, но не и миналото.
Вирна направи гримаса, от която личеше, че би дала какво ли не, за да продължат да спорят, но успя да се овладее.