Вайълет се усмихна като ученичка, получила похвала. Разгледа още веднъж изображението на страницата, която Шеста държеше отворена пред погледа й, и се върна при стената, за да пречертае внимателно видяното.
Рейчъл остана дълбоко изненадана от факта, че Вайълет се справя толкова добре с рисуването. Всички стени в пещерата, от входа чак до отдалечената зала, където работеха, бяха покрити с рисунки. Беше запълнено буквално всяко ъгълче. На места изглеждаше сякаш новите изображения са наместени в свободните кътчета между по-стари рисунки. Някои от тях бяха доста добри, виждаха се светлосенките. Но повечето бяха доста елементарни — кости, растения, змии или други животни. Имаше нарисувани хора, които пият от чаши с украса от череп и кръстосани кости. На едно място жена, която сякаш бе направена от клечки, излизаше тичешком от горяща къща; самата тя също гореше. Другаде мъж плуваше във водата край потъваща лодка. Следваща сцена изобразяваше как змия ухапва един мъж по глезена. Имаше купища нарисувани ковчези и гробове — всякакви видове. Но всички рисунки си приличаха по едно: изобразяваха ужасни неща.
В цялата пещера обаче нямаше нито една рисунка, която да се доближаваше дори бегло до сложната картина, върху която работеше Вайълет в момента.
Някои от рисунките изобразяваха хора в цял ръст, едни под угрозата на падащи камъни, други — стъпквани от буйни коне. Повечето, макар и с подобно съдържание, бяха по няколко педи високи. Картината на Вайълет обаче беше висока няколко фута, от земята до където можеше да се протегне тя, и продължаваше към дълбините на пещерата. Вайълет бе нарисувала всичко съвсем сама, под зоркото око на Шеста, разбира се.
Това, което най-много притесняваше Рейчъл, бе, че след като Вайълет бе работила известно време над картината, след като бе нарисувала звезди, формули, диаграми и странни сложни символи, в средата на всичко това реши да нарисува човешка фигура.
Човекът беше Ричард.
Картината на Вайълет не приличаше на нищо друго в пещерата. В сравнение с нея останалите рисунки бяха недодялани и детински. Те изобразяваха разбираеми, простички неща — буреносен облак с излизащи от него пунктири вместо дъжд; вълк с оголени зъби; човек, който, падайки на земята, беше притиснал гърдите си с ръце. На стените нямаше почти нищо друго, освен няколко простички символа около фигурите.
Картината на Вайълет беше изпъстрена със съвсем различни неща. Имаше какви ли не числа и мотиви, думи на странни езици, някои написани под схеми, ъглите бяха прилежно обозначени с цифри, из цялата илюстрация бяха разхвърляни странни геометрични символи. Щом Вайълет започнеше да чертае някой от тези символи, Шеста тутакси заставаше до нея, изцяло съсредоточена, напътстваше я за всяка линия, която тя чертаеше, понякога коригираше положението на тебешира още преди Вайълет да го е допряла до стената, за да не би да сбърка. Веднъж Шеста дори се стресна сериозно и сграбчи Вайълет за китката, преди тя да успее да докосне стената. Въздъхнала с облекчение, Шеста внимателно постави ръката на Вайълет където трябва и й помогна да начертае нужния символ.
За разлика от всички други рисунки в пещерата, тази на Вайълет беше разноцветна. Всички останали бяха надраскани набързо с тебешир. На картината на Вайълет се виждаха зелени дървета, синя вода, жълто слънце и червени облаци. Някои от мотивите бяха изцяло бели, докато други бяха разноцветни, но явно боядисани систематично.
Пак за разлика от всички други рисунки, щом излязоха от пещерата и Рейчъл се обърна, видя как различни елементи от картината сияят в мрака. Не беше от тебешира, защото с него бяха нарисувани и други елементи, които обаче не сияеха.
Имаше и една част от един символ, която сияеше на пълна тъмнина. Представляваше странно лице, което се открояваше на фона на тъмната картина, съставена от сложни символи. Осветиш ли го с факла, лицето не се виждаше, превръщаше се в плетеница от линии. Рейчъл така и не можа да разбере коя част на символа на практика съставлява лицето. Но на тъмно то се втренчваше в нея, очите му я следяха, изпращаха я от пещерата.
Но онова, от което я побиваха тръпки, беше фигурата на Ричард. Беше нарисувана толкова добре, че Рейчъл всъщност го разпозна само по лицето.
За нея беше голяма изненада, че Вайълет може да рисува. Но дори да не беше толкова добра, изображението на Ричард пак би било разпознаваемо — по някои детайли. Черните му дрехи бяха нарисувани съвсем точно, съвсем както си ги спомняше Рейчъл. Имаше ги дори някои от символите, които украсяваха пеша на туниката му. Шеста следеше зорко за точното изобразяване специално на тези символи. В картината на Вайълет Ричард бе наметнат с онова златоткано наметало.