Никой освен Ричард дори не си спомняше Калан. Никой не помнеше онази нейна специална усмивка, нито зелените й очи, в които прозираше душата й. На моменти Калан изглеждаше нереална дори в неговите очи. Струваше му се невъзможно да е истинска, защото нима е възможно той да е единственият, който си я спомня — сякаш бе плод на неговите най-съкровени желания. Разбираше колко е трудно на най-близките му хора да се справят със ситуацията.
— Съжалявам да го чуя, Господарю Рал. — Генералът се загледа в тълпите, които вървяха надолу по коридора. — Надявам се поне, че този път не сте дошъл тук, воден от неприятности и проблеми?
Ричард въздъхна на свой ред. Откъде да започне?
— В известна степен е точно така.
— Армията на Императорския орден продължава да напредва към Д’Хара, така ли? — отгатна генералът.
— Страхувам се, че да — кимна Ричард. — Казано направо, генерале, разпоредих на нашите войски да не влизат в битка с армията на Джаганг, защото числеността им не е достатъчна, за да имат някакъв шанс. Единственият резултат ще бъде никому ненужна касапница и в крайна сметка Джаганг пак ще завладее целия Нов свят.
Генерал Тримак се почеса по белега, който се белееше върху зачервената кожа под брадичката му.
— А какво друго ни остава, Гоподарю Рал, ако не влезем в битка с врага?
Той изрече тези прости думи кротко, повече като съвет или предупреждение, породено от опита; като надежда, стъпила на ръба на отчаянието. За момент Ричард се заслуша в тихото шумолене на стъпки върху камък, което се надигаше от безкрайните тълпи, минаващи по коридора.
— Наредих на нашите войски да започнат незабавно опустошение на Стария свят — каза Ричард и погледна генерала с блеснал поглед. — Те искаха война. Възнамерявам да ги накарам да се задавят до смърт със собственото си желание.
При тази стряскаща новина някои от мъжете зяпнаха. Командирът генерал Тримак изгледа Ричард с изненада, а после поглади замислен белега си. Накрая лицето му доби лукаво изражение, което показваше, че въпреки първоначалната изненада идеята беше започнала да му харесва.
— Предполагам това означава, че Първи отряд ще бъде призован да брани двореца от онези изверги.
Ричард го изгледа втренчено.
— Мислиш ли, че ще се справите?
Устните на генерала се изкривиха в загадъчна усмивка.
— Господарю Рал, безопасността на двореца не се крепи само на моите скромни възможности. Вашите предшественици са се погрижили да построят това място така, че никой да не може да го превземе. — Той посочи високите колони, стени и балкони наоколо. — А освен естествените му отбранителни дадености тук има и сили, които ще сломят решимостта на всеки противник — каквато и дарба да притежава той.
Ричард знаеше, че дворецът е построен под формата на заклинание, което укрепва силите на всеки представител на династията Рал, намиращ се в двореца, и отслабваше силите на всеки друг човек с дарбата. Самият дворец беше построен във формата на символ. До известна степен Ричард разбираше неговия смисъл и знаеше как действа.
За съжаление заклинанието щеше да намали силата и на неговите поддръжници, родени с дарбата, като например Вирна. Помощта на Вирна му беше нужна при защитата на двореца, но ако тя и Сестрите й не можеха да разчитат на цялата си сила заради заклинанието, задачата им ставаше извънредно трудна. Каза си, че донякъде това ще се компенсира от обстоятелството, че с този проблем ще се сблъска и всеки нападател. Не му оставаше друго, овен да разчита Вирна да даде най-доброто от себе си.
— Ще ви изпратя подкрепления, както и няколко Сестри, заедно с Прелат Вирна.
— Познавам тази жена — кимна генерал Тримак. — Когато е доволна, може да бъде голям инат, а ядоса ли се, става невъзможна. Ще се радвам да мога да разчитам на помощта й, Господарю Рал.
Ричард не можа да сдържи усмивката си. Този човек наистина познаваше Вирна.
— Ще се върна при първа възможност, генерале. Дотогава ще разчитам на теб да пазиш Народния дворец.
— Трябва да залостим голямата вътрешна порта.
— Направи каквото сметнеш за нужно, генерале.
— Вътрешната порта е не по-различна от коя да е част на двореца и е под закрилата на същото заклинание, така че те не са слабо звено, което би се пропукало при евентуална атака. Единственият проблем със затварянето им е, че това ще сложи край на търговията, която е жизненоважна за двореца… имам предвид в мирно време.
Ричард наблюдаваше тълпите от хора, които минаваха по коридора и покрай балконите горе.
— При перспективата, която ни очаква, търговията и бездруго ще стане невъзможна. Никой няма да може да пътува през равнината Азрит или където и да било из Новия свят. Навсякъде другаде търговията вече е преустановена. Пригответе се за дълга обсада.