— Вражеските армии винаги досега са постъпвали именно така — сви рамене Тримак, — настаняват се и чакат да се предадем от глад. Ще има да почакат. Те първи ще разберат какво е глад отвън в равнината Азрит. Господарю Рал, ще се върнете ли да ни помогнете при защитата на двореца? Ричард прекара ръка през устните си.
— Не знам кога ще успея да се върна. Но при първа възможност ще го сторя, обещавам. Първо обаче трябва да съсредоточа мислите си върху новата ни стратегия. Трябва да се опитаме да унищожим Ордена, като му изтръгнем сърцето, вместо да се мъчим да сломим силата му.
— А ако междувременно те поставят двореца под обсада, а вие решите да се върнете? Как ще влезете?
— Ами, тъй като не разполагам с дракон, няма да мога да прелетя през обсадата. — Онзи не каза нищо, само продължи да го гледа, Ричард се прокашля и рече: — Когато реша да се върна, ще го направя като днес, с помощта на магия… през Плъзгата.
Генералът явно не го разбра много-много, но прие обещанието на Ричард, без да задава въпроси.
— Време е да вървя, генерале. Ако искаш, си добре дошъл да ни съпроводиш до Плъзгата.
За Тримак бе голямо облекчение да има възможност да защитава лично Господаря Рал. Ричард хвана Бердин за ръката и я поведе по коридора, а войниците се разпръснаха в защитен обръч.
Бердин беше значително по-ниска от Ричард, затова той се наведе малко, за да може да говори, без да повишава глас:
— Имам някои въпроси към теб. Успя ли да преведеш още части от дневника на Коло?
— Да, успях — усмихна му се тя заговорнически. — Но написаното от Коло ме провокира да потърся и други книги, за да се опитам да схвана по-добре цялостната картина. — Тя се наведе по-близо: — Открих неща, за които двамата с теб изобщо не сме и подозирали, докато работехме заедно по превода. Успели сме да зърнем само върха на айсберга.
Ричард беше убеден, че Бердин не знае и половината от това, което си мисли, че знае.
— Някое от нещата, които си открила, свързано ли е с Първия магьосник Баракус?
Бердин се закова на място и го изгледа.
— Откъде знаеш?
Двадесет и осма глава
РИЧАРД СЕ НАВЕДЕ, хвана Бердин за ръката и я повлече със себе си.
— Ще ти обясня по-късно, сега нямам време. Какво пише Коло за Баракус в дневника си?
— Ами, написаното от Коло е само малка част от онова, което открих. Той всъщност само намеква за това, което се случва. За да запълня празнините в познанията си, започнах да ровя из книгите в личните ти библиотеки с ограничен достъп.
Ричард още не бе свикнал с мисълта, че бидейки Господарят Рал, вече имаше достъп до тези библиотеки. Все още не бе успял да се запознае със съкровищницата от знания, които се съдържаха в тях.
— Какви книги?
— Една от тях намерих на място, където малцина са влизали — вдигна ръка Бердин. — Ще ти я покажа. В нея се говори за някакви централни обекти.
Ничи, която вървеше от другата страна на Ричард, се наведе към него.
— Натан също ми спомена, че е попаднал на сведения за такива централни обекти.
— Какво по-точно е прочел? — попита Ричард.
Ничи отметна русата коса от лицето си.
— Централните обекти представляват свръхсекретни библиотеки. По някое време около или след Голямата война централните обекти били създадени като сигурно, надеждно и тайно място, където да се съхраняват книги, считани за твърде опасни, за да не бъдат известни на никого, освен на неколцина избрани. Според Натан съществуват шест-седем такива обекти.
— Точно така — каза Бердин. Огледа се, за да се увери, че никой от войниците, които ги съпровождаха, не е наблизо, за да я чуе. — Господарю Рал, на едно място се споменаваше, че няколко от тези обекти са белязани с имената на Господаря Рал от пророчеството.
Ричард се закова на място.
— Искаш да кажеш, че са изписали името на Господаря Рал върху надгробна плоча?
— Точно така — изви вежда Бердин. — Споменаваше се, че тези места, тези библиотеки, се пазят заедно с костите. Според споменатото в пророчеството са предполагали, че някой бъдещ Господар Рал ще трябва да намери книгите, съхранявани там, затова са поставили името му върху надгробна плоча.
— В Каска.
Бердин щракна с пръсти и го погледна.
— Точно това име се споменаваше. Ти откъде знаеш?
— Бях там. Името ми е изписано върху голям надгробен паметник.
— Бил си там? Защо? Какво търсеше? Какво намери?
— Намерих една книга — „Лавинен огън“, благодарение на която успях да докажа на останалите какво се е случило с жена ми.