Ричард потърка уморените си очи и въздъхна. Отново погледна Ничи.
— Искаш да кажеш, че този Янкли е писал предсказания за слухове? — Когато Ничи кимна, не му остана нищо друго освен да попита: — И защо?
— Точно това се питат всички — отвърна Ничи, след като се наведе леко към него.
Той разтърси глава, сякаш се беше омотал в паяжина.
— Виж сега, много неща си остават забулени в тайна. — Тя посочи Бердин. — Като например тази работа с книгата, дето не бивало да бъде преписвана. Такива тайни често отиват в гроба заедно с хората, които ги пазят. Ето защо понякога не успяваме да разрешим загадките, скрити в исторически документи… поради оскъдната информация.
Но сегиз-тогиз се разпространяват откъслеци от информация за неща, които един чул, друг видял… И хората, които са видели или дочули, започват да разпространяват под сурдинка любопитните откъслеци. Някои Сестри в Двореца на пророците вярваха, че в тази пророческа книга за слуховете има скрити намеци за разтълкуването на тези тайни в някой бъдещ момент.
Ричард повдигна вежда.
— Искаш да кажеш, че тези Сестри са се вслушвали в слуховете, с надеждата да чуят нещо, което ще стане в бъдеще?
— Нещо подобно — кимна Ничи. — Как да ти кажа, някои Сестри считат тези откровени глупости за най-важната пророческа книга, съществувала някога. Тя се пазеше в строга тайна. Беше абсолютно забранено да напуска подземията, за да бъде изучавана — за разлика от други пророчески книги.
Някои Сестри посвещаваха много от свободното си време на изучаването на тези врели-некипели. Тъй като по принцип хората не си правят труда да записват слухове, „Небивалиците на Янкли“ се счита за единствената книга от този сорт — единствената писмена хроника на слуховете, които тепърва предстои да се случат. Въпросните Сестри бяха убедени, че е имало събития, за които не би могло да се научи по никакъв друг начин, освен чрез тази книга, която отдавна ги била предвидила. Общо взето, те бяха на мнение, че това са слухове за неща, които ще се случат в бъдеще, слухове за разни тайни. Смятаха, че в „Небивалиците на Янкли“ има безценни указания за тайни, неизвестни на никого, или за такива, които не биха могли да бъдат разгадани по някакъв друг начин.
Ричард се хвана за челото, докато се опитваше да проумее всичко чуто.
— Значи твърдиш, че имало Сестри, посветили се на изучаването на тази книга. Познаваш ли някоя от тях?
Ничи бавно кимна.
— Сестра Улиция.
— О, страхотно! — промърмори Ричард.
Бердин отвори стъклената вратичка на една от библиотечките и извади книга. Обърна се и показа корицата й на Ричард и Ничи.
„Небивалиците на Янкли“.
— Когато прочетох в дневника на Коло за „малоумниците от «Небивалиците на Янкли»“, това име ми се стори толкова странно, че се вряза в паметта ми. Разбирате ли какво имам предвид? по-късно, както се ровех из книгите в тази библиотека, заглавието изведнъж изникна пред очите ми. В началото не разбрах, че е пророческа книга — както каза и ти, Ничи.
Ничи повдигна едното си рамо.
— Някои пророчески книги трудно могат да бъдат разпознати като такива, особено от човек без специално обучение. Подобни важни томове могат да му се сторят просто скучни писания или, както е случаят с „Небивалиците на Янкли“, откровени глупости.
Бердин посочи към пълните с книги етажерки в малката стая.
— Само че в тази стая едва ли би могло да има нещо маловажно.
— Убедителна логика — каза Ричард.
Бердин се усмихна, доволна, че той е оценил находчивостта й. Остави книгата върху масата по средата на малката библиотека и внимателно я отвори. Запрелиства тънките страници, докато намери желаното място. После изгледа подред и двамата.
— Тъй като Коло беше споменал тази книга, си помислих, че трябва да я прочета. Наистина ми се стори скучна. Едва не заспах. Казах си, че в нея няма нищо важно — тя потупа една страница, — докато не попаднах на ето това. То наистина ме разбуди.
Ричард изви врат, за да прочете посочените думи. Трябваше му известно време, докато схване смисъла на пасажа, написан на високо Д’харански. Почеса се по слепоочието и преведе пасажа на глас:
„Тъй неспокойни ще са онези малоумници, дето се месят в чужди дела и се опитват да направят още ключове като онзи, който е единствен и уникален, че ще треперят от страх пред стореното и ще хвърлят сянка върху ключа при костите, за да не се разбере, че само един е истинският ключ.“ Космите по тила на Ричард щръкнаха.
— Значи според теб — сключи ръце на гърдите си Кара, — се има предвид, че като се е стигнало до извършването на самото деяние и са извадили копията на ключа, са се стреснали и са ги направили фалшиви — с изключение само на едно?