— Така изглежда — отвърна Бердин и поглади дългата си лъскава, кестенява плитка.
Ричард като че бе загубил ума и дума.
— „Ще хвърлят сянка върху ключа при костите…“ — Той погледна Бердин. — Скрили са ги в централните обекти. Заровили са ги сред костите.
— Толкова се радвам, че се завърна, Господарю Рал — усмихна се Бердин. — С теб мислим еднакво. Много ми липсваше. Има още много неща като това, които исках да обсъдя с теб.
Ричард я прегърна нежно през раменете в безмълвен израз на взаимност.
Бердин запрелиства пак книгата и накрая спря на една празна страница.
— Установих, че в някои книги липсват текстове, като например тук.
— Защото е имало пророчество — рече Ничи. — Това е резултат от заклинанието лавинен огън, което Сестрите на мрака използваха върху жената на Ричард. Заклинанието унищожава всички пророчества, свързани с нейното съществуване.
Бердин се замисли над думите на Ничи.
— Това определено усложнява нещата още повече. Лишава ни от много информация, която би могла да ни бъде полезна. Вирна беше споменала, че от пророческите книги липсва един екземпляр, но не знаеше причината.
Ничи огледа рафтовете.
— Покажи ми всички книги, за които знаеш, че в тях липсват текстове.
Ричард се запита на какво ли се дължи подозрителността на Ничи.
Бердин отвори стъклените вратички на няколко библиотечни шкафа, извади томовете и ги подаде на Ничи. Тя ги прегледа набързо и ги остави на масата.
— Пророчество — каза пак тя, докато оставяше върху купа и последната книга, дадена й от Бердин.
— Накъде биеш? — попита Ричард.
— Има ли още някои книги, в които липсват текстове? — обърна се тя към Бердин, вместо да му отговори.
— Има още една — кимна Бердин.
Тя стрелна с очи Ричард, после отмести един ред книги. Плъзна встрани плочка от задната плоскост на библиотеката. В стената се разкри малка позлатена ниша. Вътре имаше тъмнозелена кадифена възглавница с позлатени ресни, върху която лежеше малка книжка. Кожената й подвързия явно някога е била червена, но сега бе толкова избледняла и протрита, че само тук-там се виждаха малки оцветени парченца, намек за някогашно великолепие. Изящната и красива книга привличаше вниманието с миниатюрния си формат и с орнаментираната си кожена подвързия.
— Някога помагах на Господаря Рал, имам предвид Мрачния Рал, с преводите на книги от високо Д’харански — обясни Бердин. — Тази беше една от стаите, където изучаваше личните си книги. Така разбрах къде да търся ключа и открих тайната ниша на гърба на шкафа. Наистина се надявах тази книга да се окаже полезна.
— И права ли беше? — попита Ричард.
— Боя се, че не съвсем. Тук също липсва текст. Но докато при другите книги липсват отделни пасажи или страници, то в тази няма изписана нито една дума. Тя е абсолютно празна.
— Няма нито една дума ли? — попита скептично Ничи. — Дай да видя.
Бердин подаде книжката на Ничи.
— Абсолютно празна е, нали ти казвам. Виж сама. Напълно безполезна е.
Ничи отгърна старата, избеляла и протъркана кожена корица и разгледа първата страница. Пръстът й се местеше така, сякаш следваше изписани редове. Обърна страницата и разгледа следващата, после отново и отново.
— Добри духове! — прошепна тя, като явно четеше.
— Какво има? — попита Ричард.
Бердин се повдигна на пръсти и надникна в книгата.
— Какво може да има! Виж… празна е.
— Не, не е — прошепна Ничи и продължи да чете. — Това е вълшебна книга. — Вдигна глава. — Този род книги изглеждат неизписани само за хората, родени без дарбата. А за да може човек да прочете конкретно тази книга, му е нужна не само каква да е, а достатъчно силна дарба. Това томче е изключително важно.
— Моля? — сбърчи нос Бердин.
— По принцип всички вълшебни книги са опасни, но някои от тях са особено опасни. Специално тази няма равна на себе си. — Ничи обърна книгата към Морещицата. — Наистина не можеш да си представиш колко е опасна. За да бъдат запазени, обикновено такива книги са защитени по някакъв начин. Онези, които се считат за опасни в достатъчна степен, биват защитени със заклинания, чрез които текстът изчезва от мозъка на човека толкова бързо, че той изобщо не си спомня да го е видял. И затова се заблуждава, че страниците са празни. Човек без дарбата просто не може да задържи думите в главата си. Всъщност вие виждате думите, но забравяте, че сте ги видели толкова бързо… че те изчезват от съзнанието ви, преди още да сте ги осмислили.