Подобно заклинание е заложено и в основата на идеята за лавинния огън. Древните магьосници, които често са използвали такива заклинания, за да защитават опасни книги, постепенно са стигнали до идеята, че същото може да става и с хора — че хората могат да изчезват така, както се изпаряват думите в някои вълшебни книги. — Ничи махна неопределено с ръка и отново се съсредоточи върху книгата. — Разбира се, когато се касае за заличаването на човек, нещата са доста по-сложни.
Ричард отдавна знаеше, че ако не беше роден с дарбата, нямаше да успее да научи наизуст „Книгата на преброените сенки“. Зед му бе обяснил, че ако не притежава дарбата, не би могъл да задържи думите в главата си достатъчно дълго и не би запомнил абсолютно нищо.
— И за какво става въпрос в тази книга? — попита той.
Ничи най-после отмести очи от страниците и го погледна.
— Това е вълшебна книга с инструкция.
— Инструкция за какво?
Ничи пак огледа страницата и преглътна, после отново се загледа в очите му.
— Мисля, че това е оригиналната инструкция за задействането на кутиите на Орден.
Ричард пак почувства как по ръцете и краката му полазват студени тръпки.
Пое внимателно книгата от ръцете на Ничи. Разбира се, че не е празна. Страниците бяха изпълнени от горе до долу с думи, диаграми, карти и формули.
— Написана е на високо Д’харански. — Той погледна Ничи. — Искаш да кажеш, че разбираш високо Д’харански?
— Естествено.
Ричард и Бердин се спогледаха.
Той веднага разбра, че книгата е изключително сложна. Беше научил високо Д’харански, но му беше доста трудно да си преведе този текст.
— Написана е на много по-изкусен език от този високо Д’харански, с който съм се сблъсквал досега — каза той, като прегледа набързо страниците.
Ничи се наведе и му посочи към едно място на страницата, където се беше загледал той.
— Тук е посочен всичкият ползван материал за формули, необходими за заклинания. Трябва да знаеш формулите и заклинанията, за да можеш наистина да я разбереш.
Ричард се вгледа в сините й очи.
— А ти разбираш ли я?
Тя изви устни и смръщи чело, загледана в страницата.
— Не знам. Ще трябва да се запозная с текста по-подробно, за да разбера дали бих могла да помогна в разтълкуването му.
Бердин отново се повдигна на пръсти и погледна страницата, сякаш да провери дали пък случайно не са се появили думи.
— А защо не можеш да прецениш веднага? — попита тя. — Една книга или я разбираш, или не.
Ничи прекара пръсти през русата си коса и въздъхна дълбоко.
— При вълшебните книги не е толкова просто. То е като съставянето на сложни математически уравнения. Тъй като разпознаваш константите, отначало си мислиш, че разбираш за какво става дума и че можеш да решиш уравнението. Но ако впоследствие откриеш в него непознати символи — символи, които обозначават непознати за теб неща, — тогава уравнението става нерешимо. Не е достатъчно да познаваш константите. Трябва да знаеш какво означава всеки елемент или поне да намериш пътя, по който ще фиксираш неговата стойност.
С тази книга е горе-долу същото, макар че умишлено опростявам нещата, за да можеш да ме разбереш по-добре. Тук има не само символи, а се споменават и много древни заклинания, поради което текстът става много по-труден за разбиране. А това, че е написан на високо Д’харански, допълнително усложнява нещата, защото с течение на времето думите и тяхното значение на високо Д’харански са се променили. Не бива да забравяме и факта, че е използван много стар жаргон.
Ричард я хвана за ръката.
— Ничи, това е важно, мислиш ли, че ще успееш да разбереш за какво иде реч?
В погледа й блесна колебание.
— Ще ми отнеме известно време, докато преведа достатъчно текст, че да мога да преценя дали разбирам написаното.
Ричард взе книгата от ръцете й, затвори я и я подаде обратно.
— Тогава по-добре я вземи с теб. Когато имаме повече време, ще поработиш над нея и ще видиш дали разбираш нещо.
— Защо? Какво си намислил? — изгледа го подозрително тя.
— Нима не разбираш? Това може да се окаже разковничето. Ако успееш да преведеш и разбереш тази книга, може би ще получим нужната информация, която ще ни даде възможност да се противопоставим на стореното от Сестра Улиция, да го променим или да развалим заклинанието. И дори да извадим от играта кутиите на Орден.
Ничи леко поглади с палец корицата на малката книга.
— Звучи логично, Ричард, обаче това, че знаеш как да направиш нещо, не означава, че наистина можеш да го направиш.
— Все едно да се опиташ да „разбременееш“, така ли? — попита Кара.
— Нещо подобно — усмихна се Ничи.