Неочакваната аналогия на Кара върна мислите на Ричард към Калан и времето, когато тя беше бременна. Тогава банда разбойници я бяха спипали сама и я бяха пребили почти до смърт. Тя загуби детето, което бе заченала от Ричард. Бременността й беше прекъсната, преди той да разбере за нея.
От спомена за тежко ранената Калан коленете му омекнаха. Трябваше незабавно да прогони ужасните мисли обратно в мрака, откъдето бяха дошли.
Ничи сбърчи вежди, явно регистрирала болката, изписана на лицето му. Той се направи, че не забелязва мълчаливата й тревога за него.
— Не е нужно да ти напомням колко е важно това — каза Ричард.
Тя го изгледа продължително, сякаш искаше да му каже, че това, което иска от нея, е невъзможно, но в същото време никак не искаше да го разочарова.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Ричард — кимна тя накрая, свила устни. Изведнъж лицето й се разведри. Прелисти книгата до края и бързо обърна последната страница. Известно време продължи да я гледа замислена. — Виж ти, колко интересно — прошепна тя.
— Моля? — попита Ричард.
Ничи се сепна и го погледна.
— В края на някои вълшебни книги, като предпазна мярка срещу непозволена употреба, понякога се посочва една последна важна стъпка, която обаче не е включена в книгата. Ако е така, дори кутиите на Орден да са вече задействани, може би ще успеем да прекъснем последователността от нужните конкретни действия. Разбираш ли какво искам да кажа? В някои случаи, ако книгата е много опасна, тя остава незавършена сама по себе си. За да бъде завършена, се нуждае от нещо допълнително.
— Допълнително ли? Какво например?
— Не знам. Точно това ще се опитам да разбера. — Тя заби пръст във въздуха. — Нека прочета още малко от тази част…
След малко тя вдигна очи и потупа страницата.
— Да. Права бях. Това е предупреждение, че за да се използва книгата, е нужен ключ. В противен случай всичко изписано преди това ще бъде не само безполезно, но и фатално. Тук се посочва, че в срок от една година ключът трябва да довърши онова, което е изковано чрез тази книга.
— Ключ — повтори Ричард и погледна към Бердин.
— „…ще треперят от страх пред стореното и ще хвърлят сянка върху ключа при костите“ — цитира тя пасажа от „Небивалиците на Янкли“. — Мислиш ли, че това може да е ключът, за който се говори в тази книга?
Нещо в тъмните ъгли на съзнанието му се размърда. Озарен от проблесналата искра на знанието, Ричард разбра. Усети смразяващ студ по цялото си тяло. Ръцете и краката му се вкочаниха.
— Добри духове… — прошепна той. Ничи го погледна намръщена.
— Ричард, какво не е наред? Лицето ти е бяло като тебешир.
Той не можа да произведе веднага звук.
— Трябва да се върна обратно при Зед — чу се да казва накрая.
— Какво има? — Ничи сложи ръка върху неговата.
— Мисля, че знам какво представлява ключът.
Усети как се задъхва от неудържимото биене на сърцето си. Всичко, което знаеше, се обръщаше с краката нагоре и всички парчета се разпадаха. Имаше усещането, че не може да си поеме дъх.
… Ще треперят от страх пред стореното и ще хвърлят сянка върху ключа при костите.
— Е, какво разбра…?
— Ще ти обясня, когато стигнем. Трябва да тръгваме — веднага.
Разтревожена, Ничи пъхна книгата в един джоб на черната си пола.
— Ще направя всичко по силите си, Ричард. Ще го разтълкувам, обещавам ти.
Той кимна разсеяно, докато мозъкът му се опитваше отново да събере парчетата от разпадналата се мозайка. Имаше чувството, че се наблюдава отстрани как тръгва.
Хвана Бердин за ръката.
— Баракус е имал тайна… библиотека. Искам да разбереш къде се е намирала тя.
— Добре, Господарю Рал — закима енергично Бердин. — Ще видя какво мога да науча. Ще направя всичко възможно.
Тя видя как кокалчетата на пръстите му побеляват, докато стискаше ръката й. Ричард си даде сметка, че вероятно й причинява болка, и я пусна.
— Благодаря ти, Бердин. Знам, че мога да разчитам на теб. — Всички останали го гледаха в очакване. — Трябва да се върна при Зед. Трябва да разговарям веднага с него. Трябва да разбера откъде го има.
— Да има какво? — попита Ничи и го спря с ръка на гърдите, преди да е излязъл през вратата. — Ричард, какво е това толкова важно, че…
— Виж. Ще ти обясня, когато се върнем в Магьосническата кула — прекъсна я той. — В момента трябва да обмисля всичко това.
Ничи и Кара тревожно се спогледаха.
— Добре, Ричард. Успокой се. Скоро ще се върнем в Кулата.
Той сграбчи Кара за червената кожена униформа и я тласна напред през вратата пред себе си.
— Заведи ни обратно при Плъзгата — по най-краткия път. Кара внезапно придоби делови вид и завъртя Агиела си в юмрука.