Когато това стана, насочи острието към предполагаемия център на полупрозрачната заплаха. Но вместо да се натъкне на острието, съществото само се огъна около ножа и без усилие се изви встрани.
После отново се хвърли в атака, този път още по-стремглаво, с ярост, осезаема за Ричард. Това същество се движеше с гъвкавост, на която течната среда като че ли не пречеше ни най-малко.
От едната си страна Ричард виждаше фигурата на Кара, която все още го държеше за ризата, докато се опитваше да атакува звяра със свободната си ръка. Знаеше, че от другата му страна Ничи се опитва да направи магия. Но, изглежда, тя не действаше в Плъзгата.
Една от ръцете на звяра се уви около китката на Ричард, друга обхвана ръката на Кара. Морещицата се вкопчи в Ричард, а звярът — в нея. Без никакво усилие звярът раздели Ричард от Кара. След миг нея вече я нямаше. В полумрака Ричард не можеше да я види, не знаеше дали е близо до него. по-лошото беше, че не знаеше дали е добре, или съществото я е погубило.
Ничи обви с ръка кръста на Ричард, за да го предпази, като продължаваше отчаяно да се съпротивлява. От мрака продължаваха да изплуват още и още поклащащи се ръце, които се увиваха около тях. Сякаш двамата бяха попаднали в гнездо на змии, преплетени една в друга, които започваха да се увиват с голяма сила. Тази около крака на Ричард го дърпаше толкова яростно, че той си помисли, че месото му ще се откъсне от костта.
Въпреки че не можеше да чуе Ничи в стандартния смисъл на думата, той усещаше сподавените й яростни викове, докато тя се съпротивляваше на съществото, в чиято примка бяха попаднали. Около Ничи заблестя странна, не особено ярка светкавица. Ричард знаеше, че тя се опитва да използва силата си, но това не оказваше никакво въздействие върху звяра.
Без да обръща внимание на болката от прозрачните пипала, които го стискаха, той продължаваше упорито да ръга и реже дебелите ръце, които като хем бяха там, хем не бяха. Замахна с яростна решителност и успя да отреже няколко наведнъж. Откъснати от основата си, те започнаха да се гърчат бясно и отплаваха в пространството, сякаш потънали в бездънно море.
Изглежда обаче, от това нямаше много полза, защото от тъмнината срещу Ричард изпълзяха нови пипала. Все едно беше попаднал на дъното на тъмна яма, пълна с раздразнени усойници. Ричард продължаваше да се съпротивлява с всички сили — режеше, ръгаше, посичаше. Ръцете го заболяха от усилието. С едната си ръка Ничи сграбчваше дебелите пипала, а с другата продължаваше да стиска Ричард за ръката. Тялото й се извиваше и гърчеше и той разбра, че тя агонизира. Престана да реже спиралите около себе си и с всичка сила започна да размахва ножа срещу лапите на звяра, които се бяха обвили около Ничи и се опитваха да я откъснат от него.
И в крайна сметка успяха да го сторят.
Изведнъж Ричард се озова сам посред нищото, атакуван от едно прозрачно, хлъзгаво и мощно създание, което се опитваше да го изтика към нещо, което Ричард чуваше да ръмжи и да трака със зъби.
Невъзможно беше да се бори с такава сила, да я надвие или да избегне хватката на многобройните пипала. А те ставаха все повече и се увиваха около него като камшици.
Преди да успеят да го докопат за ръката, той с все сила замахна с ножа към центъра на тази маса, който не можеше да различи съвсем ясно.
Този път ударът му попадна в целта. Звярът изрева с такава сила, че Ричард усети как ушите му писват. Лапите отслабиха леко хватката си, без да изпускат плячката си, но Ричард се възползва от случая и изви рязко тялото си, за да се опита да се измъкне. И внезапно, подобно на тиквено семе, стиснато между мокри пръсти, се изсули от смъртоносната хватка.
Опита се да отплува настрани, да избяга от протегнатите към него прозрачни пипала, но те бяха по-бързи, по-силни и по-неуморими от него.
— Тук! — каза припряно Шеста и почука с кокалчетата на пръстите си в центъра на един символ.
Вайълет насочи тебешира към посоченото от нейната съветничка място. Пръстите й се движеха чевръсто и уверено. С опакото на другата си ръка избърса потта от лицето, а после и от очите си. Рейчъл никога не беше виждала Вайълет да работи толкова много и толкова енергично.
Не знаеше какво става, но беше очевидно, че нещо не се е получило според предвижданията на Шеста. Вещицата като че ли балансираше по ръба между паниката и яростта. Рейчъл се страхуваше и от двете.
Докато Вайълет чертаеше връзките, като сменяше тебеширите и се придвижваше към следващата точка, Шеста започна отново да нарежда заклинанията си. Разяждащият звук на тези прошепвани думи като че ли се врязваше право в душата на Рейчъл. Въпреки че не можеше да разбере думите, нито значението им, те бяха изречени със злоба, която я ужасяваше.