Погледна към входа на пещерата, но тъй като навън беше тъмно, не можа да види нищо. Искаше да избяга, но не смееше. Знаеше, че ако тя стане причина Вайълет или Шеста да прекратят заниманията си, за да тръгнат да я гонят, здравата ще си изпати.
Чейс я беше научил да обуздава импулсите си и да изчаква реални възможности. От него знаеше, че ако не се намира в непосредствена смъртна опасност, е добре да действа само по предварително съставен план. Не биваше да се оставя да я ръководи слепият страх, а трябваше да търси начини да увеличи шансовете си за успех.
Независимо колко погълнати от работата си изглеждаха другите две, Рейчъл знаеше, че в напрегнатото състояние, в което се намираха, щяха да реагират на всяка погрешна стъпка от нейна страна с бързо и необуздано насилие. Това не беше нейният шанс — не беше добър план да стане точно в този момент и да хукне навън. И тя го знаеше.
Докато Рейчъл продължаваше да стои неподвижна и безмълвна, като се стараеше да не привлича вниманието върху себе си, Шеста леко почука с опакото на ръката си по няколко светещи пресечни точки от линиите, които Вайълет вече беше прекарала. Всеки ярък кръг, до който се докосна, угасна с глухо ръмжене, от което по гърба на Рейчъл пробягаха тръпки. Пещерата като че ли се изпълни с монотонните ритмични заклинания на Шеста.
Вайълет, която продължаваше да чертае със смели, отсечени движения, погледна встрани, за да види как се справя Шеста. Тя продължаваше да гаси една след друга светещите точки и да настига Кралицата. Като изпаднала в транс, Вайълет започна да чертае още по-бързо. При нанасянето на всяка линия се чуваше тракането на тебешира върху камъка. Този звук беше в синхрон с ритъма на заклинанията на Шеста.
Шеста продължаваше да изрича напевно и шепнешком заклинанията си около Ричард и постепенно те докараха вятър, който се изви с вой в пещерата. Продължаваше да почуква с опакото на ръката си пресечните точки в линиите на Вайълет, които тя не спираше да прекарва в продължение на часове. Рейчъл си помисли, че Вайълет скоро ще се строполи на земята от изтощение, но стана точно обратното: тя като че беше обхваната от някаква трескавост и единствената й цел бе да изпревари Шеста. Колкото и бързо да се движеше ръката й, всяка начертана от нея линия беше вярна, а всяка пресечна точка беше точно там, където й беше мястото, при това напълно завършена. Шеста беше работила упорито с Вайълет по очертаването на символите и сега усилията й даваха резултат.
Рисунката на Ричард беше почти напълно впримчена в мрежата от символи и свързващи линии.
Шеста произнесе някаква странна дума така, че да бъде чута въпреки воя на вятъра, и угаси и последната светеща точка около фигурата на Ричард. Вятърът моментално изчезна. В стихналия въздух продължаваха да се носят листенца и други останки.
Шеста прекрати монотонните си заклинания. Веждата й помръдваше. С върховете на пръстите си докосна няколко от символите, като че ли за да провери пулса им. Из пещерата заблещукаха разноцветни светлинки.
— Спипа го — прошепна на себе си Шеста.
Вайълет спря да чертае, преглътна и пое дълбоко дъх.
— Моля?
— Апогей до най-долната връхна точка — рече Шеста и изгледа злобно стреснатата Вайълет. — Хайде!
Без да се колебае, Вайълет се обърна към стената, протегна ръка и прекара спираловидни линии надолу от един от централните елементи над главата на Ричард.
Шеста вдигна ръка.
— Бъди готова, но не докосвай основното заклинание, докато не ти кажа.
Вайълет кимна. Шеста повдигна нагоре очи, докосвайки с върховете на пръстите си фигурата на Ричард. Докато Вайълет и Рейчъл чакаха, тя изрече шепнешком някакви странни думи.
Тридесет и първа глава
НИЧИ ИЗСКОЧИ над живачната повърхност на Плъзгата. Тежката като олово течност се стичаше от косата и лицето й. От спокойната, мека тъмнина като че ли експлодираха цветове и светлина.
Дишай.
Максимално напрегната, Ничи побърза да изхвърли сребърната течност от дробовете си.
Дишай.
Нуждата надделя над страха и тя отчаяно пое въздух. Той прогори дробовете, сякаш вдиша киселинни изпарения.
Зави й се свят, имаше чувството, че ще повърне. Видя пред себе си някакво червено петно. Пристъпи вдървено напред сред гъстата течност и отново пое въздух. Успя да стигне до ръба на кладенеца и прехвърли ръка през каменния парапет на Плъзгата, за да се задържи. Започна да я обзема паника.