— И какво е то? — попита Ничи с надеждата, че отговорът ще я насочи.
Зед я изгледа за момент.
— Каза, че ще се върнеш без Ричард. Ничи се вторачи в стария магьосник.
— А каза ли какво е станало с него?
— Тъкмо това се опитваме да разберем сега — отвърна очи Зед.
— Моят Агиел престана да действа — обади се Рика. — Не чувствам връзката. Не усещам Господаря Рал. Ами ако е мъртъв?
Зед леко се извърна и вдигна ръка, като че за да я успокои.
— Нека не правим прибързани заключения. Причината може да е всякаква.
Обяснението му не се стори много убедително на Кара.
— Като например? — попита тя.
Зед изгледа Морещицата, докато обмисляше отговора си.
— Не знам, Кара. Просто не знам. Откакто Джебра ми каза, че той няма да се върне с вас, през главата ми мина какво ли не. Възможните варианти са цял куп, но в момента не виждам доказателство за нито един от тях. Но това, което мога да ви обещая, е, че няма да оставим камък необърнат.
Ничи преглътна надигналата се в гърдите й буца.
— Сега най-смисленото, което можем да направим, е да проверим дали ще можем да разберем от Джебра къде е Ричард. Ако успеем да изкопчим това от нея, ще знаем как да действаме. А следователно и ще имаме шанс да му помогнем.
— Ако е все още жив — обади се Рика.
— Жив е — стисна зъби Ничи и я стрелна с гневен поглед.
— Исках само… — преглътна Рика.
— Ничи е права — прекъсна я Кара. — Все пак говорим за Господаря Рал. Жив е. — По бузата й се отърколи сълза. — Той е жив.
— Все пак трябва да сме подготвени за най-лошото — каза с болка в гласа магьосникът. Забелязал изражението на Кара, леко се усмихна: — Като изречеш нещо на глас, не го правиш действително. Станалото — станало. Казвам само, че трябва да бъдем готови за всяка възможност — нищо повече. Това би било разумно от наша страна. И Ричард би постъпил така, ако беше загубил някого от нас, така че със сигурност би искал и ние да направим същото за него. Да не би да мислиш, че не би продължил да се бори, ако нещо се случи с теб? Нямаме право да загърбваме проблемите, пред които сме изправени. Ричард би искал да продължим да се борим заради самите нас.
Ничи си каза, че сега повече от всякога Зед говори в качеството си на Първи магьосник. Сега разбираше откъде Ричард черпи своята решителност.
Кара изгледа гневно стареца.
— Говориш така, като че ли е мъртъв. А той не е.
Зед й се усмихна и кимна в знак на съгласие — макар и да не се получи много убедително.
— Трябва да говоря с Джебра — каза Ничи. — Засега това е най-доброто начало за нас. Какво ви каза за виденията си?
— Не много — въздъхна Зед. — Минали са години, откакто е получавала видение за последно. А ето че сега получи пак — не само напълно изненадващо, но и явно извънредно ужасно. Вече започвам да мисля, че е изгубила способността си да получава видения заради онова, което Ричард трябвало да каже за отслабването на магията. Ако е така, тогава получаването на това последното видение е наистина знаменателен момент с огромно значение. Докато е в съзнание и разсъждава по-трезво, способността й да обхване видението си в неговата цялост, заедно с всички събития в него, оставаше някак фрагментарна и непълна.
— Може би ще успеем да й помогнем да събере отделните парчета в едно цяло — подхвана изключително предпазливо Ничи, въпреки че беше твърдо решена да накара прорицателката да стори каквото е нужно.
Зед очевидно не смяташе, че така ще постигнат нещо, но беше готов да опита всичко, вместо да се предаде пред невъобразимото.
— Насам — каза той, обърна се рязко и се втурна по слабо осветения коридор.
Стигнаха до сравнително малка сводеста врата, гравирана със сложна плетеница от лози и листа. Зед, придружаван от Ничи и двете Морещици, леко почука.
— Иди да извикаш Натан — обърна се той към Рика, докато чакаше отговор. — Кажи му, че е спешно и да си стяга багажа. Ще трябва да замине веднага.
Ничи подозираше какво ще иска Зед от Натан, но прогони тази мисъл от главата си. Това би я накарало да приеме немислимото. Предпочете да се съсредоточи върху предстоящата задача. Трябваше да направи така, че Джебра да й каже къде е Ричард; да й каже какво се е случило с него. Ако се наложи, Ничи беше готова да използва дори дарбата си, за да постигне целта си.
Когато Рика се отдалечи надолу по коридора, Зед пак почука, този път малко по-силно. Не последва отговор и той погледна през рамо Ничи, като подръпваше ръкава на семплата си роба.
— Усещаш ли нещо… странно?
Ничи бе толкова вглъбена в тревожните си мисли и терзания, че не беше обърнала внимание. В края на краищата, намираха се в Кулата. Беше пълно с всякакви защити, поставени, за да предпазват от нежелани посетители.