Изтласка мислите си на заден план и се съсредоточи върху усещанията си.
— Сега, след като ми каза, наистина усещам нещо… странно.
— Какво по-точно? — попита Кара и Агиелът се завъртя в ръката й. В първия миг се сепна стресната, после изведнъж се сети.
Ничи леко отклони ръката на магьосника от дръжката, преди той да е понечил да отвори вратата.
— При Джебра няма никой, нали? Да не би да е влязъл Том или Фридрих?
— Едва ли — изгледа я намръщен Зед. — Двамата са навън — патрулират. Бях при нея, когато усетих, че идвате с Кара. Тя беше заспала. Исках да бъда наблизо, ако се събуди и е в състояние да ми каже нещо повече за видението си. Оставих я и излязох да ви посрещна, като се надявах да установя, че е сбъркала за Ричард и той също е с вас. Ан и Натан вече си бяха легнали. Може би някой от тях е дошъл да я види.
— Не са те. Нещо друго е — поклати глава Ничи, напрегнала всичките си сетива.
Зед повдигна очи, докато се мъчеше да си отговори какво ли би могло да е. Имаше вид на човек, който напряга слух да долови някакъв звук. Но Ничи знаеше, че не е точно така — той правеше същото, каквото и тя — използваше дарбата, за да усети онова, което не можеха да видят и чуят; опитваше се да регистрира присъствието на живот. Това, което успя да почувства Ничи, беше, че наблизо са само тримата — тя, Зед и Кара; а зад вратата долови много по-слабо присъствието на Джебра.
Но имаше и още нещо, макар че не би трябвало. Хем усещаше присъствие, хем нямаше чувството, че зад вратата се спотайва друг човек.
Стори й се обаче, че съвсем наскоро изпита нещо подобно. Намръщи се, за да си спомни.
— Защитил съм целия район с допълнителни мрежи — каза й Зед.
— Знам — кимна Ничи. — Усетих ги.
— Абсурд е някой да мине през тях, без да разбера. Дори мишка не би могла да пропълзи през примките, които съм поставил.
— Възможно ли е причината да е в това, за което ни говореше Господарят Рал? — попита тихо Кара. — Дето нещо с магията не било наред? Може ли нещо с дарбата ви да се е объркало и затова да имате странни усещания?
— Искаш да кажеш, че губим дарбата си, така ли? — изгледа я ядосан Зед.
— Не знам много за магията — сви рамене Кара, — но може би точно затова на Агиела ми му стана нещо. Може би това е причината. Господарят Рал беше твърдо убеден, че нещо с магията се е объркало. Възможно е това да се отнася и за дарбата ви. А може и да си правя погрешни заключения пак поради същата причина — защото й има нещо на магията.
Зед изпухтя презрително, за да отхвърли подобна възможност. Вдигна ръка и газените лампи върху масите отстрани на вратата угаснаха.
— Ето, виждаш ли, че на силата ми й няма нищо — прошепна той. Отново постави ръка върху дръжката на вратата и погледна с решителност Ничи. — Бъдете готови за всичко.
— Почакай — спря го тя.
Зед я погледна през рамо. Чертите на лицето му се губеха на слабата светлина, но не й очите му. В тях Ничи откри нещо от очите на Ричард.
— Какво има? — попита той.
— Току-що си спомних нещо, което ме глождеше през цялото време. — Тя се напрегна, за да си припомни всички подробности. Накрая заби пръст във въздуха: — Когато звярът ни нападна, докато пътувахме, изпитах странно усещане. Не му обърнах внимание, защото когато си в Плъзгата, и бездруго се чувстваш толкова особено, че не можеш да прецениш дали това, което си почувствал, е важно, още по-малко пък дали е нещо необичайно. И най-простото нещо може да ти се види изключително, едва ли не истинско чудо. Не знаеш дали това се дължи на струпването на много нови усещания наведнъж или е нещо повече.
— И кога точно изпита това чувство? — попита Зед, внезапно проявил жив интерес към думите й. — През цялото време, докато пътувахте или в някакъв определен момент?
— Не беше през цялото време, а след като звярът ни нападна.
— Бъди по-конкретна. Помисли. Когато сграбчи Ричард или когато хвана теб?
Ничи притисна върховете на пръстите си към слепоочията и затвори очи, като се опитваше отчаяно да си спомни точния момент.
— Не… не, усетих го, след като бях откъсната от Ричард. Не непосредствено след това, а малко по-късно.
— В каква последователност се случи всичко?
— Звярът ни нападна. Ние се съпротивлявахме. Опитах се да използвам дарбата си, но не се получи. Звярът ми причиняваше болка. Ричард извади ножа си, за да пререже някои от пипалата, увити около мен. Благодарение на него не бях смачкана. После звярът откъсна Кара от Ричард. Малко след това откъсна и мен от него. И тогава, след като бяхме разделени… не веднага след това, а малко по-късно, докато трескаво търсех Ричард, изпитах това странно усещане. — Ничи погледна магьосника. — Когато това се случи, вече не усещах присъствието на звяра. Тогава се оглеждах трескаво да намеря Ричард, но не успях. Когато Плъзгата ни отнесе обратно в Кулата, усещането бързо избледня и аз забравих за него.