— Би ли ми описала това усещане? Ничи махна с ръка.
— Беше същото като това, което усещам зад тази врата. Зед я изгледа продължително.
— Изпитала си същото, каквото усещаш зад тази врата? Нещо като… бръмчащ приток на сила?
— Прилича на усещането за магия, която няма източник — кимна Ничи.
— Често пъти магията се рее съвсем свободно из пространството — обади се Кара. — Какво толкова странно има в това?
— Магията не е нещо, което се рее из пространството просто така, от само себе си — поклати глава Зед. — Магията не е съзнателно същество, а това усещане в известен смисъл имитира съзнателно намерение.
— Да — каза Ничи. — И аз бих го описала по същия начин. Тъкмо затова ми се струва толкова странно — защото магия с такова поведение не може да бъде без източник. Това е доминиращо присъствие, което генерира себе си, като установява контрол над полетата на присъствието, но му липсва животът, необходим, за да породи реално присъствие.
— Ти описа прекрасно това, което усещам и аз — Зед се изопна и погледна подозрително към вратата. — Може би ако се приближим още малко, ще го усетим по-добре и ще разберем какво представлява. Ако сме достатъчно близо, може би ще успеем да го анализираме. — Той изгледа първо Ничи, после и Кара. — Само че действаме изключително внимателно, разбрахме ли се?
Тримата се събраха близо до входа, а магьосникът натисна дръжката и бавно открехна вратата. С открехването на вратата Ничи не регистрира усилване на усещането си. Зед първо надникна вътре, а чак след това отвори вратата до край. В стаята беше тъмно и само слабата светлина, идваща от коридора, разкриваше формите и сенките на това, което беше вътре.
Близо до стената вляво Ничи можа да различи празен стол и прилежно сгъната завивка, метната върху облегалката му. Недалеч от входа, пак от същата страна, имаше ниска кръгла маса с лампа върху нея, която не беше запалена. Леглото оттатък масата беше празно. Смачканите чаршафи бяха съборени на купчина върху пода. Ничи и застаналите зад нея Зед и Кара се огледаха, но не видяха Джебра. Може би беше някъде другаде из стаята, но вътре бе твърде тъмно, за да я забележат. Вътре в стаята странното усещане беше по-силно и вътрешните възприятия на Ничи не й помагаха особено.
Зед изпрати искра от своя Хан в лампата. Фитилът беше много къс и светлината не беше достатъчно силна, за да прогони плътните сенки, наслоени по ъглите или около гардероба в далечния край на стаята. От Джебра нямаше и следа.
Ничи потисна обзелото я вълнение и се съсредоточи върху възприятията си, контролирани от нейния Хан. Мина покрай Зед и застана напрегната и неподвижна в центъра на стаята, ослушвайки се. С дарбата си тя се опита да усети друго присъствие, спотайващо се в тъмнината — не откри.
Слаб бриз разлюля завесите. Двойната балконска врата с продълговати тесни прозорчета се разтвори към малкия балкон. Тъй като стаята на Ничи се намираше наблизо, тя знаеше, че оттук се вижда тъмният град долу в полите на планината.
Върху парапета на балкона един тъмен силует закриваше осветяваната от луната околност.
Застанал зад Ничи, Зед увеличи фитила на газената лампа. Сега, след като беше станало по-светло, Ничи видя, че на балкона е Джебра. Беше с гръб към тях, стъпила боса върху широкия каменен парапет.
— Добри духове — прошепна Кара, — тя се кани да скочи.
Тримата замръзнаха по местата си, страхувайки се да направят каквото и да било, за да не стреснат жената и тя да скочи, преди да могат да стигнат до нея. Тя като че ли още не бе усетила присъствието им.
— Джебра — прошепна предпазливо Зед, — дойдохме да видим как си.
Дори да го беше чула, не реагира по никакъв начин. Всъщност Ничи беше на мнение, че Джебра не чува нищо друго, освен обсебващия шепот на магията. Ничи почувства как покрай нея потичат кротки талази непозната сила, които се насочват към прорицателката, застанала като каменна статуя върху парапета. Тя гледаше към град Ейдиндрил, ширнал се в долината далеч долу. Лек бриз разроши късата й коса.
Ничи знаеше, че балконът, който гледаше към долината, не се подава от ръба на Кулата. Но въпреки това под Джебра имаше стотици метри празно пространство, което я делеше от вътрешни дворове, алеи, бастиони и наклонени покриви. При тази височина, ако паднеше случайно или скочеше, нямаше значение, че няма да полети директно към подножието на планината. Със сигурност щеше да се пребие върху каменните стени на Кулата.