— Предполагам, че няма никаква възможност да ме откараш до Кулата? — попита, подпрял ръце на коленете си.
— Напротив, господарю. Ако искаш да пътуваш, аз мога да те заведа.
— Наистина ли? Но как? — поизправи се Ричард.
— Просто трябва да придобиеш нужната магия и аз отново мога да те взема в себе си. Тогава ще пътуваме и ще ти хареса.
Да придобие нужната магия. Та той дори не знаеше как да използва магическите способности, които беше притежавал. Нямаше представа какво се е случило с дарбата му и как да си я възвърне. Преди се беше случвало да си мечтае да се отърве от дарбата си, а ето че сега, когато това наистина се случи, мислеше само как да си я върне.
Явно когато дарбата му е изчезнала, звярът е изгубил дирите му в Плъзгата. И сега благодарение на изгубената си дарба Ричард щеше да се изправи пред един проблем по-малко, защото звярът повече нямаше да го безпокои. Той надушваше следите му и го преследваше именно чрез дарбата му. В магията винаги се търсеше баланс — вероятно отпадането на проблема със звяра балансираше факта, че е изгубил магическите си способности.
Ричард прекара пръсти през косата си.
— Добре че поне Ничи и Кара са успели да стигнат невредими. — Той погледна към Плъзгата. — Нали си сигурна, че са добре?
— Да,’ господарю. Те са в безопасност. Отведох ги в Кулата, до която искаха да пътуват. Те притежаваха нужното, за да пътуват.
— Ти нали им каза къде се намирам? И какво ми се е случило?
Тя остана изненадана от думите му, които прозвучаха по-скоро като констатация, неподлежаща на съмнение, а не като въпрос.
— Не, господарю. Никога не разкривам пред едни клиенти това, което правя с другите.
— О, страхотно — промърмори той. Постара се да не показва раздразнението си. — Но на мене ми каза какво си направила с тях двете.
— Ти си моят господар. За теб мога да направя неща, които не бива да правя за никого другиго.
— Плъзга, те са мои приятелки. Вероятно ще се поболеят от притеснение за мен. Трябва да им кажеш.
Сребристата глава се надигна към него.
— Господарю, не мога да те предам. Няма да го направя.
— Това не е предателство. Уверявам те, че няма да има нищо нередно в това да им кажеш какво се е случило.
Плъзгата го погледна така, като че ли това беше най-странното нещо, което някой беше искал от нея.
— Господарю, искаш да разкажа на други за нас — за това какво правим, когато сме заедно?
— Плъзга, опитай се да разбереш. Ти вече не си момиче на повикване.
— Но хората ме използват, за да си доставят удоволствие.
— Не е същото — каза Ричард и пак прекара пръсти през косата си, като се стараеше да не показва яда си. — Слушай, древните магьосници са сложили край на онова, което си била преди, и са те превърнали в това, което си сега.
— Знам, господарю — кимна Плъзгата тържествено. — Помня. Нали в крайна сметка се случи точно на мен.
— Сега си друга. Не е същото. Не можеш да слагаш знак за равенство между двете неща. Те са различни.
— Получих задължението да служа на другите такава, каквато съм сега, но природата си не мога да променя.
— Обаче някои от нас, които те използваме, ценим дълбоко помощта ти.
— Винаги съм била ценена за онова, което правя.
— Сега правиш нещо различно от онова, което си правила преди. — Ричард нямаше желание да спори. Имаше си по-важни грижи. — Плъзга, когато пътуваш с нас, ти често помагаш за спасяването на нечий живот. Когато пътувахме до Народния дворец, ти ми помогна да сложа край на войната. Ти вършиш добри дела.
— Щом казваш, господарю. Но трябва да разбереш, че моите създатели са ме направили такава, каквато съм. Използваха това, което бях някога, за да ме създадат такава, каквато съм сега. Не мога да бъда нещо различно от това, което съм. Не мога да искам да съм различна и да съм нещо повече от възможността ти да пътуваш когато пожелаеш.
— Сигурно е така — въздъхна Ричард.
С едната си ръка започна да чупи сухи клонки, докато мислеше. Дълго гледа красивото лице, което го наблюдаваше.
— Понякога нямаш избор, освен просто да се довериш на другите — рече той. — И случаят сега е точно такъв.
Нещо в думите му явно й въздейства. Красивото течно лице се приближи.
— Ти си Избраният — прошепна Плъзгата.
— Избраният ли? Избран за какво?
— Онзи, за чието идване Баракус ме предупреди. Косъмчетата по тила на Ричард настръхнаха.
— Ти си познавала Баракус?
— Някога той беше мой господар — какъвто си ти сега.
— Разбира се — прошепна на себе си Ричард. — Той е бил Пръв магьосник.
— Именно той настояваше да притежавам онези елементи за извънредни обстоятелства, за които ти казах. И той нареди да бъде предвиден този авариен изход. Ако не беше го направил, сега да си мъртъв. Той беше много умен.