— Свети Създателю! — прошепна Ан и сведе очи.
Зед посочи жената, която лежеше в леглото пред него.
— Каквато и сила да е употребена, от нея Джебра изпадна в безсъзнание. Не можем да я събудим. Макар да знаем, че това е заклинание, направено от вещица, не ми е ясно как една вещица е способна на подобно нещо — да изпраща магически мрежи от разстояние. От опит знам, че те държат заклинанията при себе си и изобщо не могат да вършат такива неща. Извън техните способности е.
— Убеден ли си, че е работа на вещица? — попита Ан. Зед пое дълбоко въздух, за да обмисли отговора си.
— И преди съм имал работа с вещици. Веднъж одере ли те котка, трудно забравяш болката. Не знам кой точно го е направил, но усещането ми е познато. Била е вещица.
Ничи скръсти ръце.
— Мисля, че знаем съвсем точно коя е била вещицата — Шеста. И не забравяй — това, че разпознаваш в стореното вещерска сила, не означава непременно, че същите способности важат и за човека, който е направил това. В края на краищата това, ако някой разбере, че дадено нещо е извършено от магьосник, това не означава, че той ще знае какви точно качества притежава този магьосник и на какво е способен.
— Така е — призна с въздишка Зед. Натан смени темата за вещицата.
— Джебра каза ли нещо друго за видението, което е получила? Изобщо каза ли нещо?
Зед и Ничи се спогледаха.
— Ами не. Откакто беше докосната от това заклинание, не е проговорила. Миг преди да изпадне в това състояние я чухме да казва: „Звезди. Звезди, паднали на земята. Звезди сред тревата.“
— Звезди… — повтори Натан, докато крачеше напред-назад из малката стая. С едната ръка беше хванал лакътя си, а с пръстите на другата почукваше брадичката си. Накрая той се обърна към Зед: — Страхувам се, че подобно прозрение не ми говори нищо. Вероятно е изказала гласно само част от него. А в такъв случай не остава много, за което да се захвана.
Сърцето на Ничи се сви. Беше се надявала, че Пророкът ще може да дешифрира думите на прорицателката. Ан се почеса по носа, не знаеше какво да каже.
— В такъв случай е възможно… — Тя се прокашля. — … да сме загубили Ричард. Тази вещица да го е убила.
Кара пристъпи заплашително към нея.
— Господарят Рал не е мъртъв!
Сред отекналата тишина Зед се надигна от стола. Хвърли на Кара предупредителен поглед, после се обърна към Ан:
— Аз също мисля, че не го е убила.
Ан премести погледа си от разгневената Кара към Зед.
— За нея знам защо не вярва. Но защо ти не вярваш?
— Заради жената, която лежи в това легло — посочи той Джебра.
— Какво искаш да кажеш? — сбърчи вежди Ан.
— Ами, първото видение, което получи Джебра след паузата от няколко години, беше за Ричард.
— Така е — обади се Ничи. — Видя какво ще му се случи. Предупреди ме изрично да не го оставяме сам нито за миг.
— И все пак го оставихте — повдигна вежда Ан. Ничи не обърна внимание на подмятането й.
— Да. Бяхме принудени — заради звяра. Той беше непредвидим фактор, едно случайно зло.
Когато Ан я погледна с още по-голямо недоумение, Зед обясни:
— Стигнахме до предположението, че планът на тази вещица е бил да докосне Ричард със силата си. Обаче звярът се е появил в най-неподходящия момент, проваляйки внимателно замисления й план.
Ан се намръщи още повече.
— Как по-точно?
— Звярът й е попречил да хване Ричард, както е планирала — каза Ничи. — Заради него е загубила Ричард в Плъзгата — както го загубихме и ние. Сега и тя има проблем: трябва да го открие.
— Затова е направила същото, което и ние — продължи Зед. — Дойде тук или поне изпрати силата си, за да разбере от прорицателката къде е той.
— Да е търсила пророчество? — възкликна Ан. — Вещиците виждат нещата в потока на времето. Защо ще й е на една вещица прорицателка?
— Да, те виждат някои неща — разпери ръце Зед, — но съм сигурен — и Натан може би ще го обясни по-добре от мен, — че не могат да видят точно каквото искат да видят и когато пожелаят.
Натан кимна утвърдително.
— В пророчеството има елемент на случайност. То идва когато дойде, а не когато ти се ще на теб. Може би магьосниците от древността са знаели как да използват пророчеството, когато си поискат. Но така или иначе, тяхното познание днес е загубено. При пророчество рядко се случва да видиш събитията, които искаш да видиш.
Зед вдигна пръст, за да подчертае важността на думите си.
— Вероятно Шеста — чрез дарбата си или чрез заклинанието — е видяла, че Джебра вече е получила видение, разкриващо какво ще се случи с Ричард и къде ще се намира той в следващия момент. Затова просто се е намъкнала в мислите на Джебра и е откраднала отговора.