— Разбирам — каза накрая с плътния си глас Натан.
Изражението на Ан показваше, че тя има хиляди възражения, едно от които беше възрастта на Пророка. Все пак успя да ги потисне, давайки си сметка за последиците на това да останат без Господаря Рал.
— Д’Харанската армия се намира недалеч от Двореца — рече Натан. — Скоро ще са принудени да се изправят срещу ордите на Джаганг. Мисля, че имате право. Бих помогнал най-добре на каузата ни, ако съм там.
Ничи още не го бе споделила с никого от тях. Прокашля се, за да се увери, че гласът няма да й изневери.
— Ричард разговаря с командния състав на армията. Това бе причината да иска да отиде в Д’Хара. Обясни им, че не бива да влизат в битка с Императорския орден, защото няма никаква надежда за победа.
Лицето на Ан пламна.
— И какво според него трябва да направят, след като не бива да се сражават с армията на Ордена. Какво им остава?
— Да опустошат Стария свят — отсече Ничи. Зед, Натан и Ан я изгледаха в мълчание.
— Какво им е заповядал да направят? — попита Зед, не повярвал на чутото.
— Това е единственият начин — рече Ничи. — Не можем да се надяваме да разгромим силите им. Вместо това Ричард има намерение армията на Д’Хара да пречупи волята им да се бият. Това е единствената ни възможност.
— Добри духове — прошепна Зед и й обърна гръб. Отиде до прозореца и остана там, загледан в нощта. Накрая се върна, а в очите му напираха сълзи.
— Бил съм в неговото положение. Наложи ми се да разпоредя нашите сили да постъпят както е нужно. — Той пак поклати глава. — Бедното момче. Страхувам се, че е прав. Трябваше сам да се сетя за това. Предполагам, че просто не съм искал да го сторя. Понякога се иска голям кураж да направиш това, което е нужно.
Кара пристъпи напред и падна на коляно пред Натан. Преклони глава.
— Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Зед също падна на коляно, последван от Рика и Ничи. Накрая, макар и неохотно, примера им последва и Ан.
— Господарят Рал ни ръководи — подхванаха всички в един глас. — Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Натан стоеше сред стаята висок и смълчан, сключил длани, загледан в сведените глави — същински Господар Рал. Когато приключиха с отдаването, всички се изправиха, някак смутени от неизказаната значимост на стореното току-що и от съзнаването на неговата важност — Ричард вече не беше Господарят Рал.
— Готово — възкликна Кара и като изпробва жизнеността на елегантното си червено оръжие, впери в него воднистите си сини очи. — Моят Агиел отново оживя — рече Кара и тъжно се усмихна. — Връзката е възстановена. Всички д’харанци ще я усетят и ще разберат, че отново имаме господар Рал.
Натан изпусна дълбока въздишка.
— Поне с това можем да се утешим — рече той.
— Натан — каза Зед на Пророка, — трябва веднага да заминеш за Д’Хара. На изток оттук в Д’Хара, в по-широките планински проходи, има вражески войски, които продължават с опитите си да ни изненадат в гръб. Ще ти покажа откъде би могъл да ги заобиколиш.
— най-добре ще е Господарят Рал, пазителят на връзката, да се присъедини към тези, които са сами в Народния дворец.
— Ами армията на Джаганг? — попита разтревожена Ан, след като Натан кимна в знак на съгласие. — Как мислиш ще реагира Джаганг, като разбере, че армията на Д’Хара се е изпарила, малко преди той да е успял да я обкръжи?
— Ще обсади Народния дворец — сви рамене Зед. — Вирна и част от Сестрите ще бъдат там, за да помогнат при защитата. Народният дворец обаче е построен под формата на заклинание, което усилва многократно силата на династията Рал и потиска способностите на всички останали. Вирна и Сестрите няма да могат да разчитат на цялата си сила. В момента Натан е единственият Рал, на когото трябва да помогнем да защити Двореца и народа си.
— Поради което трябва да замине незабавно за Народния дворец — каза Ничи.
— Още тази нощ — добави Зед.
Натан премести погледа си от Зед към Ничи.
— Разбирам. Ще направя всичко, което е по силите ми. Да се надяваме, че един ден Ричард ще може да поеме поста от мен.