Шар му отвърна, че вярва в него, след което изрече всички останали думи, точно както Баракус ги бе предал чрез Плъзгата. Навремето Ричард си помисли, че думите звучат малко странно, но явно това е типичен начин на изразяване за нощните дребосъчета. Може би наистина беше така и Баракус неслучайно се беше постарал да употреби дословно същите изрази.
След което и Шота му каза съвсем същото — дали нарочно или без да има представа за техния източник, — несъмнено водена от желание да му помогне, като му напомни думите, изречени от Шар. Шота вероятно не бе осъзнала защо е употребила точно тези думи, но благодарение на своите способности тя се бе превърнала в движещата сила, чиято цел бе да го накара да се замисли. Да му помогне да си спомни. Вероятно ужасното видение, получено от Ричард, в което Калан ставаше свидетел на неговата екзекуция, му бе попречило да не свърже казаното от Шота със същите думи, които беше чул години преди това от нощното дребосъче. Видението изтласка на заден план всичко останало.
Ричард се заслуша в нощните шумове на гората, в бръмченето на насекомите, в шумоленето на листата, галени от вятъра, и в далечния крясък на присмехулника. И в главата му изплува друг спомен.
Шар, нощното дребосъче, се бе обърнала към него по име още преди да са се запознавали. Тогава Ричард си каза, че мъничкото създание сигурно го е дочуло, докато беше в шишенцето в кесийката на колана на Калан.
Или пък е знаела името му предварително. Ричард си спомни и още нещо, което го накара да облещи очи. В разговора си с нощното дребосъче Ричард попита защо Мрачният Рал се опитва да го убие — дали причината е, че е помогнал на Калан, или има нещо друго.
Тогава Шар се приближи към него и го попита:
— Друга причина? Тайни. Тайни.
Ричард скочи на крака и нададе вик, шокиран от внезапното прозрение. Стисна главата си с ръце, неспособен да потисне още един вик.
— Разбрах! Добри духове, разбрах! Тайни.
Навремето Ричард си беше помислил, че нощното дребосъче има предвид зъба, скрит под ризата му, но не беше така. Тайната нямаше нищо общо с този зъб. Шар явно е говорила за съвсем различно нещо. Предоставила му е първата възможност да се сдобие с тайната книга, която Баракус беше оставил за него.
Всичко това обаче се бе случило твърде рано. Тогава Ричард все още не беше готов.
И не беше издържал проверката на Баракус. Първият му провал е бил в нощта, когато се запозна с нощното дребосъче. Баракус вероятно не е могъл да знае кога Ричард ще бъде готов. Трябвало е да гарантира начини да го проверява от време на време. Шота беше споменала, че макар Баракус да се е погрижил Ричард да се роди с дарбата, това не означава непременно, че той ще направи точно каквото трябва.
Баракус не му беше отнел способността да разсъждава самостоятелно и затова сегиз-тогиз трябваше да проверява родения с дарбата, за да види дали се е научил да я използва за постигането на онези неща по съответния начин. Ричард се запита колко ли още пречки на пътя му са били дело на Баракус. В момента нямаше как да си отговори на този въпрос.
Но си даде сметка, че когато Плъзгата му каза, че не е издържал изпитанието, се е провалил за втори път. Проверката, на която го беше подложила тя, е била допълнителна — предназначена за времето, когато Ричард натрупа повече информация и съумее да разбере кой е всъщност.
Тайни.
Ричард имаше чувството, че главата му ще експлодира — толкова съкрушително бе това прозрение. Сякаш всичките му емоции се бяха сблъскали, за да разтърсят цялото му същество. Той се хвърли на каменния под и стисна ръба на дупката с такава сила, че ръцете му побеляха.
— Плъзга! Върни се! Знам какво е имал предвид Баракус! Разбрах! Плъзга!
Само на сантиметри от него течният метал се надигна, осветен от студената сребриста лунна светлина. Очертаха се безупречните черти на Плъзгата. Появи се едно невероятно красиво лице, в което се отразиха надвисналите дървета и Ричард.
Устните на Плъзгата се разтеглиха в усмивка.
— Искаш да промениш отговора си, господарю?
— Да — отвърна Ричард, обзет от желание да целуне живачното лице.