— Още колко остава? — попита Сестра Улиция, поспряла сред надгробните плочи. Калан си помисли, че по някаква причина тя се отнася с подозрение към Джилиан.
— Близо сме — посочи Джилиан. — Там горе, през онази сграда. Това е коридорът към мъртвите.
— Коридорът към мъртвите — изсумтя Сестра Сесилия. — Тови винаги е имала чувство за драматизъм.
— На мен ми се струва напълно подходящо — сви рамене Сестра Армина.
— Продължавай тогава — рече Сестра Улиция, като даде знак на момичето да продължи.
Джилиан веднага се подчини и ги поведе сред плетеницата от гробове към пустия град. На лунната светлина Калан не можеше да каже със сигурност, но й се стори, че всичко — всяка стена, покрив, улица и всяка частица от тях — са белязани с цветовете на прахта и на смъртта. Призрачната тишина сред сградите беше надвиснала в нощта със зловеща неподвижност. Калан се почувства така, като че ли върви през огромен, приличащ на скелет град, лишен от всякаква жива тъкан — град, от който бяха останали само рушащи се сиви кости.
След като преминаха по широк булевард, който, ако се съди по орнаментите по стените на сградите от двете му страни, някога е бил красив, Джилиан се плъзна като сянка през сводестия вход на една от по-големите сгради. Вътре цареше почти пълен мрак. Калан чу как падналата мазилка скърца под краката на момичето. Сестрите, изглежда, не забелязаха мозайката на пода. Там, където той беше осветен от лунната светлина, Калан успя да види избледнели малки плочки, които очертаваха картина от дървета, пътеки и стена, ограждаща гробище. Върху мозайката дори се виждаха хора.
Загледана в картината на пода, докато вървеше под тежкия си товар, Калан се спъна в една липсваща част от мозайката и падна на колене. Сестра Улиция я удари по тила и тя се просна по лице на пода.
— Стани, непохватно говедо! — изкрещя Сестра Улиция и ритна Калан в ребрата.
Калан се опитваше, но с тежкия товар на гърба беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
— Да, Сестро — рече тя, като се мъчеше да си поема дъх между ритниците, надявайки се да спечели време и да се изправи.
Джилиан застана между тях.
— Оставете я на мира!
Сестра Улиция се изправи и гневно я изгледа.
— Как се осмеляваш да се месиш! Ще ти извия мръсния врат.
— Мисля, че трябва да я запазим жива и да оставим кървящия й труп на лешоядите — обади се Сестра Армина.
Сестра Улиция сграбчи Джилиан за яката.
— Отдръпни се от пътя ми, за да дам урок на това мързеливо говедо.
— Оставете я на мира — повтори Джилиан, отказвайки да се отдръпне.
— Хайде просто да прережем гърлото на малката мърла и да приключваме — рече Сестра Сесилия. — Нямаме време да се разправяме с нея. Вече можем и сами да намерим Тови.
Тъй като разбираше, че трябва да усмири Сестрите, преди да са изпълнили заканите си да наранят момичето, Калан най-сетне успя да се изправи на крака. Хвана Джилиан за ръката и я дръпна настрана.
— Съжалявам, грешката е моя — каза тя. — Вече можем да продължим.
Тя се обърна с намерение да тръгне, но не направи нито крачка. Знаеше, че без разрешение не бива да тръгва. Сестра Улиция не се помръдна. В очите й блестеше желание да убива.
— Не и докато не видиш урока, който от доста време трябваше да ти дадем — рече тя. — Започна твърде много да свикваш да се отърваваш леко за прегрешенията си.
— Оставете Калан на мира — обади се пак Джилиан, като стоеше зад нея и не искаше да отстъпи назад.
Сестра Улиция вдигна юмруци на хълбоците си.
— Или какво?
— Или няма да ви покажа къде е Тови.
— Ти, глупаво дете — изрева Сестра Улиция, — вече знаем къде е Тови. Тя е тук, вътре. Ти вече ни доведе при нея.
Джилиан бавно поклати глава.
— Долу има коридори, които са дълги с километри. Ще се загубите сред костите. Оставете Калан на мира или няма да ви покажа пътя.
— Усещам Тови — обади се Сестра Сесилия и въздъхна пренебрежително. — Прережи гърлото на момичето. Достатъчно близо сме, за да мога да намеря Тови само с помощта на дарбата си.
— Аз също я усещам — рече Сестра Армина.
— Това, че я усещате наблизо, не означава, че ще можете да намерите коридора, който да ви отведе до нея — каза Джилиан. — Долу сред костите може да сте съвсем близо, но вземете ли погрешния завой от многото, през които трябва да минете, ще вървите с километри, без да стигнете до нея. Хора са слизали долу и са умирали, защото не са могли да намерят обратния път.