От тъмните ъгли зад Калан изскочиха други двама едри мъже, които затвориха двойната врата. И те имаха свиреп вид, а лицата им бяха нашарени със страховити татуировки. Грамадните им мускули лъщяха от пот и бяха покрити със сажди от стоенето край димящи огньове, без някога да им мине през ума да се измият. Когато застанаха един до друг пред затворените врати, през вонята от горящия катран Калан усети възкиселата миризма на пот.
Беше съвсем очевидно, че двамата бяха напълно подготвени за всякакви изненади. На тежките, покрити с капси ремъци на гърдите им, бяха увесени най-различни ножове. От коланите им висяха брадви и боздугани, осветявани от съскащите факли. Лицата им също бяха осеяни с метални шипове, които се подаваха от ушите, веждите и през ноздрите им. Като че ли бяха забивали гвоздеи по лицата си. Главите им бяха бръснати. В двамата мъже нямаше почти нищо човешко, още по-малко пък цивилизовано. Приличаха на животни, покрити със стомана и сажди.
Носеха къси мечове, но не ги изтеглиха. Явно не се страхуваха от Сестрите ни най-малко.
— Император Джаганг… — прошепна с нескрит ужас Сестра Улиция.
Император Джаганг!
Шокът от тези думи разтърси Калан до дъното на душата й.
Нещо в представата й за този човек, създадена от далечния поглед върху армията му и от минаването през местата, опустошени от нея, караше Калан да се страхува от него дори повече, отколкото от Сестрите. Неговата мъжественост добавяше още едно непознато измерение на заплахата, която той излъчваше.
Доколкото й беше известно, Сестрите бяха направили всичко възможно, за да стоят далеч от Джаганг, а ето че той седеше пред тях. Изглеждаше спокоен, като човек, който държи положението в ръцете си. Не беше разтревожен. Очевидно дори и Сестрите на мрака не го притесняваха.
Калан знаеше, че тази среща не беше случайна. Беше предварително замислена.
Освен страха от Джаганг, породен от дочути разговори между Сестрите, както и от факта, че те съзнателно избягваха този човек, имаше и нещо друго, по-дълбоко, някаква тъмна заплаха, стаена дълбоко в душата й, почти като неуловим спомен, чиято зловеща сянка тя само смътно усещаше.
Когато Калан крадешком погледна встрани, видя, че Сестрите стоят като замръзнали по местата си — сякаш се бяха вкаменили. Лицата им бяха мъртвешки бледи.
Сестра Улиция беше облякла синята си рокля, специално избрана за срещата с Тови. Сега тя беше покрита с прах не само от катеренето по стръмнината, но и от слизането в утробата на планината. Сестра Армина носеше рокля с бели маншети на китките и бяла яка около врата. При създалите се обстоятелства в прашния гроб и застаналите отпред хилещи се грубияни маншетите и яката изглеждаха смешни. Сестра Сесилия, която беше по-стара и по-старомодна, но обикновено спретната, с къдрава прошарена коса, сега изглеждаше на ръба на лудостта.
Джаганг мрачно изгледа трите Сестри. Калан знаеше, че той се наслаждава на момента, на техния нескрит ужас. Ако Сестрите можеха да направят нещо в тази ситуация, Калан беше сигурна, че вече биха го сторили.
Сестра Армина бързо облиза устните си.
— Ваше превъзходителство — каза почтително тя. Калан си помисли, че това е жалък опит за любезен поздрав, очевидно породен от паника, а не от уважение.
— Ваше превъзходителство — добави не много по-успешно Сестра Сесилия.
Калан рядко беше виждала Сестрите да проявяват предпазливост и дори тревога, но никога не ги беше виждала уплашени. Никога не би предположила, че са способни да изпитват страх. Видът им винаги бе показвал, че държат положението под пълен контрол. Сега от обичайната им надменност не бе останала и следа.
И трите се поклониха сковано като три кукли на конци.
Когато се изправи, Сестра Улиция се помъчи да потисне обхваналия я ужас. Въпреки че явно беше много уплашена, любопитството и непоносимата тишина я подтикнаха да заговори.
— Ваше превъзходителство, какво правите тук?
При зададения така невинно, типично по женски въпрос в кошмарния поглед на Джаганг грейна лукава усмивка.
— Улиция, Улиция, Улиция… — рече той и въздъхна тежко. — Ти наистина си изключително глупава кучка.
И трите моментално паднаха на коляно, като че ли отгоре им се бе стоварил невидим юмрук. Заскимтяха жално.
— Простете, ваше превъзходителство, имахме предвид…