— Знам точно какво имахте предвид. Знам всяка малка мръсна подробност, която се таи в главите ви.
Калан никога не беше виждала Сестра Улиция уплашена, камо ли разтреперана от ужас.
— Ваше превъзходителство… не разбирам…
— Естествено, че не разбираш — каза той и злобно се усмихна, когато тя не се доизказа и млъкна. — Нали тъкмо затова вие сте на колене пред мен, а не аз пред вас. А много би ви се искало второто, нали, Армина?
Когато погледът му се премести върху Сестра Армина, тя извика сподавено. От ушите й шурна кръв, която започна да се стича на тънки струйки по бялата й като сняг шия. Като се изключи лекото треперене, тя не помръдна. Ръцете на Джилиан се вкопчиха в Калан, която я придърпа покровителствено към себе си, опитвайки се да я успокои, макар че пред този мъж не би могло да има никакво успокоение.
— Значи вие сте хванали и Тови? — попита Сестра Улиция, все още толкова изненадана от развоя на събитията, че не можеше да се ориентира в тях.
— Тови! — Джаганг избухна в смях. — Тови! Та Тови е мъртва много отдавна!
Сестра Улиция го изгледа ужасена.
— Мъртва ли?
Той махна пренебрежително с ръка.
— най-после беше изпратена на онзи свят от един наш общ приятел, много неверен и коварен приятел. Да ви кажа, Пазителят на подземния свят беше много ядосан от неспособността й да му служи. Изобщо не можете да си представите колко беше ядосан. — Той отново се усмихна, втренчил поглед в жените. — Ще разберете това едва след като приключа с вас в този живот.
Сестра Улиция сведе глава.
— Разбира се, Ваше превъзходителство.
Калан забеляза, че Сестра Армина се е подмокрила. Сестра Сесилия изглеждаше така, като че ли всеки миг ще се разплаче.
— Ваше превъзходителство — осмели се Сестра Улиция, — как успяхте… искам да кажа, нали връзката…?
— Вашата връзка! — възкликна Джаганг и отново избухна в смях, като заудря по масата. — О, да, вашата връзка с Господаря Рал. Вашата трогателна лоялност към Господаря Рал, която ви „защитава“ от способностите ми на пътешественик по сънищата.
Сърцето на Калан се сви, когато чу, че Сестрите са влезли в някакъв съюз с Господаря Рал. По някаква причина тя имаше по-друго мнение за този човек. С тъга разбра, че се е заблуждавала.
— Ние не сме тези, които нападнаха Ричард Рал — извиси глас той и закърши престорено ръце, като явно цитираше нещо, казано от Улиция в миналото. — Джаганг го преследва и иска да го унищожи, а не ние. Ние сме тези, които ще упражнят силата на Орден и тогава ще дадем на Ричард Рал това, което само ние ще имаме власт да му дадем. То е достатъчно, за да запази връзката ни и да ни предпази от пътешественика по сънищата. — Той престана да се преструва. — Вашата лоялност и преклонение пред Господаря Рал са трогателни. — След това стовари юмрука си върху масата. Лицето му почервеня от яд. — Наистина ли, тъпи кучки, вярвате, че една подобна връзка с Господаря Рал, за каквато мечтаехте, ще ви спаси?
Калан си спомни как Сестрите бяха казвали същото, но тогава тя не можа да разбере какво имат предвид. Защо Ричард Рал би трябвало да има нещо общо с тези злобни жени, камо ли пък да влиза в съюз с тях? Нима това беше вярно? Нима той не е по-добър от тях? Нещо в цялата тази работа й се струваше лишено от логика. Ако те се бяха заклели, че ще му бъдат верни, защо тогава откраднаха кутиите от двореца му?
— Но връзката е магия… — рече едва чуто Сестра Улиция и млъкна.
Джаганг се изправи. Това накара трите да занемеят от ужас и да се разтреперят още повече. Калан беше сигурна, че ако можеха, биха отстъпили поне крачка назад, а дори и повече.
Той поклати глава, като че ли не можеше да повярва, че са толкова глупави, та не могат да разберат.
— Улиция, аз бях там, в главата ти и наблюдавах цялата срамна случка. Бях там в онзи ден преди години, когато ти предложи плана си на Ричард Рал. Трябва да ти кажа, не вярвах, че наистина си сериозна. Не можех да повярвам, че е възможно да си толкова глупава, че да си помислиш, че можеш да сключиш такава сделка, с която да се освободиш от мен.
— Но всичко беше обмислено — би трябвало да успеем.
— Не, нямаше начин да стане такова нещо. Идеята беше абсурдна и налудничава. Обаче ти си повярва, че е осъществима.
— Щом като сте били в главите ни — попита Сесилия, — защо ни позволихте да повярваме, че сме успели?
Мрачният му поглед се спря върху нея.
— Не помниш ли, че още първия ден, когато застанахте пред мен, ви казах всичко? Да контролираш е много по-важно от това да убиваш. Тогава ви казах, че бих могъл да ви убия и шестте, но каква полза от това? Докато сте под мое влияние, вие не ме заплашвате и мога да ви използвам по толкова много начини. Не, разбира се, че не си спомняте, защото вместо това предпочетохте да се заблуждавате, че сте достатъчно умни, за да ме изиграете с абсурдната си идея за връзката към Ричард Рал. Мислехте се за твърде умни, за да бъдете надхитрени, и сега отново стоите тук, пред мен, без да съм ви изпускал нито за миг от контрол.