— Значи просто сте ни оставили… да действаме според плана си, така ли? — попита Сестра Сесилия.
Джаганг сви рамене и заобиколи масата.
— Можех да ви спра във всеки един момент — стига да поискам. Знаех, че ви държа в ръцете си. Но какво бих спечелил с това? Само още няколко Сестри на мрака, а аз вече имах достатъчно. Е, вече не са толкова много — Той се надвеси над тях. — Много от вас проявяват склонност да умират заради каузата на Ордена. Но с вас — каза Джаганг и се изправи — се получи нещо много интересно — имах Сестри на мрака, които разбираха от някои неща. — Той почука с дебелия си пръст слепоочието си. — Имахте коварни планове и знанията да ги постигнете. А имахте дълъг опит от престоя ви в подземията на Двореца на пророците, където се съхраняват хиляди книги, между другото, вече изгубени завинаги. Независимо колко неразумни се оказваха понякога плановете ви — защото, вижте сегашното си положение, не може да ви се отрече, че притежавате познания, получени от десетилетията обучение, нито пък че всички ваши планове наистина са неприложими.
— Значи сте знаели през цялото време за тях? От онзи ден с Ричард Рал?
Джаганг мрачно изгледа Сестра Улиция.
— Разбира се, че знаех. Знаех за плана ти още в момента, когато той се зароди в главата ти. — Той заплашително сниши глас: — Вие си мислехте, че аз се появявам само в сънищата. Не е така. Мислехте си, че когато сте будни, не съм в главите ви. Обаче аз бях там. Улиция, щом като вляза веднъж в главата ти, оставам в нея завинаги. Каквото и да помислиш, когато и да го помислиш, аз го знам. Знам всяка мръсотийка, която си замислила. Виждам го. Всяка мисъл, всяко действие, всяко долно желание. Знам го, все едно че е изказано гласно в момента, в който ти е дошло наум. Тъй като не издавах присъствието си, вие наивно вярвахте, че не съм там. Но аз бях там. — Той поклати заплашително дебелия си пръст. — Да, Улиция, аз бях там. Когато разказахте на Ричард Рал за вашия план, как искате да му се закълнете във вярност срещу някой, на когото той много държи, е, тогава наистина не можах да повярвам, че се надявахте планът ви да проработи.
По някаква причина Калан усети, че я прониза тъга, чувайки, че Ричард Рал е държал много на някого. Предположи, че от деня, в който беше в красивата му градина, беше започнала да чувства дълбока лична връзка с него, изразяваща се дори и само в някои общи мисли за красивото в нещата, в природата и изобщо в света около тях. Обаче сега чуваше, че той се бе споразумявал със Сестрите на мрака и че е имал някого, на когото е държал много. Това я накара да се почувства още повече забравена и безлична. Запита се къде й е бил умът.
— Но … но … — заекна Сестра Улиция — той проработи… Джаганг поклати глава.
— Сделка за вярност при вашите условия, вярност дори и когато продължите да работите за неговото унищожение, дори и когато продължите да работите за всичко, срещу което той е заставал, лоялност дори и тогава, когато продължавате да се кълнете във вярност на Пазителя на отвъдния свят, вярност, която е предопределена от вашите егоистични желания, си е просто това — едно желание. А желанието не се превръща в действителност само защото го искате.
Калан изпита поне известно облекчение, щом чу, че Сестрите са продължавали да работят за унищожението на Господаря Рал. Може би това означаваше, че той всъщност не им е съюзник. Може би по някакъв начин беше като нея, беше използван против волята му.
— Не можех да повярвам, докато слушах как диктувате условията за лоялността си към него — продължи Джаганг, размахвайки величествено ръце — и твърдяхте, че подобна лоялност ще пречисти вас, а не него. Имам предвид, ако си изсмучехте от пръстите някакви свои вярвания. Улиция, защо не си спестихте някои неприятности, защо решихте, че само с една гола упоритост ще направите мозъка си непроницаем за един пътешественик по сънищата? Това би било също толкова ефикасно, колкото един щит. — Той поклати глава. — Боже мой, Улиция, колко жестоко е постъпила природата, като не ти е позволила да имаш своите ирационални желания. — Той махна с ръка. — Също толкова учудващо е, че и твоите Сестри ти повярваха. Знам, защото бях и в техните мозъци и наблюдавах как се радваха при мисълта, че ще бъдат освободени от присъствието ми само защото ти твърдеше, че можеш да се включиш във връзката към Господаря Рал посредством собственото си разбиране за лоялност.