— Но вие ни позволихте да го сторим — каза Сестра Улиция, все още не напълно дошла на себе си. — Защо не ни наказахте още тогава?
Джаганг сви рамене.
— Имах на разположение много Сестри, които бяха под контрола ми. Това беше една интересна възможност. Научавам много неща от познанията на другите. Научаването на такива неща дава на човек сила, която в противен случай не би имал. Реших просто да разбера какво можете да постигнете, ако бъдете оставени сами на себе си, и да разбера какво можете да научите за мен. В края на краищата, бих могъл да ликвидирам всяка от вас когато си пожелая, ако се отегча от малкия си експеримент. Имаше моменти, когато много се изкушавах да го направя, като например този, не много отдавна, когато Армина каза, че много щяло да й хареса да води Джаганг за носа и да го кара да прави каквото тя си поиска. — Той повдигна вежда. — Спомняш ли си това, Армина? Не се притеснявай, ако ти е излязло от главата. Ще ти го напомням от време на време, просто за да ти опресня паметта.
Сестра Армина вдигна ръка като за молитва.
— Аз бях само …
Той я изгледа заплашително и тя млъкна, неспособна да изрече докрай извинението си.
— Да, аз бях там през цялото време — продължи той. — Да, видях всичко. Да. Бих могъл да ви смачкам по всяко време. Но аз имам нещо, което вие нямате, Улиция. Имам търпение. С търпение човек може да премести планини… или пък да ги заобиколи, или да ги изкачи.
Вие можехте да се докопате до Ричард Рал още тогава, когато му предложихте нашите условия, или да го спипате в лагера му. Наистина можехте да го спипате и в лагера му. Вие го омагьосахте и той беше ваш. Можехте да приключите с него. Тогава защо не го направихте? Защото имахте по-мащабен план. Затова го оставихте на мира, като си мислехте, че връзката ви с него е вашата защита, и същевременно продължихте да се стремите към нещо, което беше по-ценно за вас.
— Но вие нямахте нужда от него — настоя тя. — Вие просто можехте да го ликвидирате.
— Е, въпреки че убиването на хора за наказание е полезно нещо, то не може да ви донесе същата полза, каквато можете да имате, когато са живи. Да вземем вас трите например. Смъртта не е кой знае какво голямо наказание, а само награда да преминете в другия живот, ако сте служили на Създателя в този. На вас трите обаче ще бъде отказана Светлината на Създателя. Каква полза бих имал от това? Ако даден човек е жив, мога да го накарам да страда. — Той се наведе по-близо. — Не си ли съгласна?
— Да, Ваше превъзходителство — успя да каже със сподавен глас Сестра Улиция, а от ухото й потече кръв.
— Някои части от плана ви ми харесаха — каза той и се изправи. — Намерих ги за много полезни за целта ми — такива неща като кутиите на Орден. Защо трябва да убивам Ричард Рал? Имам възможност да го сторя по много по-различен начин, отколкото просто да го убия. Искам той да е жив, за да изтърпи невъобразими страдания. Като го оставих да живее онзи ден в лагера му, направих същото, каквото вие сторихте, когато направихте магията си с лавинния огън. Знаех, че ще мога да използвам тази нова възможност, за да взема всичко от него. Тъй като бях във вашите мозъци, аз също бях защитен от магията на лавинния огън като вас. С всичко, което ми дадохте, можах да лиша Ричард Рал от силата му, от земите му, от хората му, от приятелите му и от тези, които обичаше. Успях да му взема всичко в името на Братството на ордена. — Джаганг сви ръката си в юмрук и изскърца със зъби. — За това, че се противопостави на нашата справедлива кауза, възнамерявам да го смачкам до дъното на душата му и после, когато съм изтръгнал от него всичко и съм му причинил всяка възможна болка на този свят, ще угася пламъка на тази душа. А вие направихте всичко това възможно.
Сестра Улиция закима разплакана, без много-много да разбира за какво става дума. Изглежда, че се беше примирила с новото си задължение.
— Ваше превъзходителство, ние не можем да постигнем нищо от това без книгата, за която дойдохме тук.
Джаганг вдигна една книга от масата и им я показа.
— „Книгата на преброените сенки“. Нали тази книга дойдохте да намерите? Реших да я потърся, докато ви чаках да завършите пътуването си дотук. — Той я хвърли отново на масата. — Изключително рядка книга. Това, разбира се, е един от няколкото преписа, които изобщо не би трябвало да бъдат направени, и затова беше скрит тук. Разбира се, аз бях в главите ви, когато разбрахте всичко това. Вие дори ми дадохте средството за проверка. — Той премести погледа си към Калан. — А ти имаш нашийник, чрез който мога да те контролирам. — Той се усмихна снизходително на Сестра Улиция. — Виждаш ли, тъй като аз съм в мозъка ти, се налага да го командвам и чрез теб контролирам всяко нейно движение също толкова лесно, колкото и ти.