Надеждата на Калан да избяга се изпари. Ако Сестрите бяха жестоки господарки, този мъж беше нещо много по-лошо. Калан все още не знаеше какви са намеренията му, но не си правеше илюзии какви могат да бъдат те. В главата й започна да се заражда една друга мисъл. По някаква причина тя беше ценна за Сестрите, а сега беше също толкова ценна и за Джаганг. Как би могла да бъде тя средството за проверка на някаква стара книга, останала скрита в продължение на хиляди години? Винаги й бяха казвали, че е само една робиня и нищо повече. Беше започнала да разбира, че Сестрите я бяха лъгали. Те само бяха искали да си мисли, че е никоя. Вместо това се оказа, че по някакъв начин е изключително важна за всички тях.
Джаганг сграбчи Джилиан.
— Освен чрез нашийника мога да убедя Калан да прави каквото й кажа и чрез нея. Кажи ми, скъпа, била ли си някога с мъж?
Джилиан се притисна към Калан.
— Ти каза, че ще освободиш дядо ми. Каза, че ако направя точно каквото си ми наредил и доведа Сестрите тук, ще освободиш него и останалите. Направих каквото ми каза.
— Да, направи го и наистина беше много убедителна. Аз бях в главите им през цялото време и наблюдавах изпълнението ти. Ти следваше безпогрешно инструкциите ми. — Гласът му стана също толкова заплашителен, колкото и погледът. — Сега отговори на въпроса или дядо ти и другите ще станат храна на лешоядите до сутринта. Била ли си някога с мъж?
— Не съм сигурна какво имаш предвид — каза едва чуто тя.
— Разбирам. Е, ако Калан не направи всичко, което й кажа, ще бъдеш дадена за забавление на войниците ми. Те обичат да държат в ръцете си млади момичета като теб, които преди не са имали такива преживявания.
Пръстите на Джилиан стиснаха дрехата на Калан. Тя притисна лицето си до ръката й, за да потисне сълзите си. Калан стисна рамото на момичето, опитвайки се да я успокои и да й даде да разбере, че няма да позволи да й се случи нищо лошо, ако бъде в състояние да го направи.
— Имаш мен — каза Калан. — Остави я на мира.
— Третата кутия е у Тови — каза Сестра Улиция.
За Калан беше ясно, че се опитва да шикалкави и да печели време, както и да спечели благоволението на Джаганг. Той гневно я изгледа.
— Беше открадната от нея.
— Открадната? Е, в такъв случай … не мога да ви помогна да я намерите.
Джаганг се облегна назад и скръсти грамадните си ръце.
— Улиция, кога ще се научиш, че аз не само стоя пред теб, но съм и в главата ти? Знам всичко, каквото мислиш, но ти продължаваш да кроиш плановете си. Твърде изобретателна си. Някои от плановете ти наистина бяха много добри — каза той с доволна въздишка и се приближи още повече. — Успя да ги придвижиш доста по-напред, отколкото предполагах, че ще си в състояние. — В гласа му се усетиха нотки, които накараха Калан да потрепери. — Виж сега какво ми донесе моето търпение — каза той и се обърна към нея, поглеждайки я с ужасните си черни очи. — Ти искаше да знаеш защо съм ви оставил да се скитате свободни и да правите каквото си поискате. Ето го отговора. Като ви оставих да правите каквото си искате, Улиция, получих наградата на наградите.
Сега Калан разбра, че е била права. По някаква причина тя беше ценна. Искаше да знае защо. Искаше да знае коя всъщност е. Обаче не можеше да направи нищо, освен да наблюдава как Джаганг се приближава до нея. Нямаше къде да избяга. За да не й минават подобни мисли през главата, тя усети пронизваща болка по гърба си, която стигна чак до краката й и не й позволи да се помръдне. Знаеше, че болезнената парализа идва от яката, защото Сестрите правеха същото нещо преди. Разбира се, той също го знаеше, тъй като беше в мозъците им през цялото време и беше виждал как го правят. По безмилостното изражение на лицето му тя разбираше, че този път причината за болката й беше той.
Джаганг протегна ръка и прокара дебелите си пръсти през косата на Калан. Тя не искаше той да я докосва, но не можеше да направи нещо, за да му попречи. Докато я гледаше, той като че ли забрави за всички останали в стаята.
— Да, Улиция, ти наистина ми донесе наградата на наградите. Доведе ми Калан Амнел.
Амнел.
Сега тя вече знаеше и фамилното си име. Беше забелязала леко колебание, след като произнесе името й, почти като че ли към него трябваше да бъде прибавена и титла.
Джаганг се наведе по-близо, а зловещата му усмивка подсказваше за нещо, за което тя не искаше дори да си помисли. Калан се опита да се съпротивлява само чрез силата на волята си, въпреки че нямаше никакъв избор. Мощното мускулесто тяло на Джаганг се притисна в нея. Почувства се така, като че ли на нея се беше подпрял бик. Той отмести с пръст косата от врата й. Мустаците му одраскаха бузата й, когато допря устните си до ухото й.