— О, вече заобиколиха планините и се насочиха на север в Д’Хара — рече Джаганг. — Аз ви внуших да минете оттам, откъдето ми беше изгодно. Целта ми беше да ви накарам да мислите, че сте в безопасност — да се заблуждавате, че знаете къде съм. Не чувахте шепота ми, но той продължаваше да ви насочва, без да го съзнавате.
— Но ние видяхме войските на Ордена — обади се Сестра Сесилия. — Видяхме ги и ги заобиколихме. Оставихме ги далеч назад.
— Видяхте това, което исках да видите — каза Джаганг и махна пренебрежително с ръка. — Мислехте, че отивате там, където вие искате, но в действителност отивахте там, накъдето ви насочвах аз… право при мен и при основната част от войската. Заради вас изпратих няколко дивизии от ариергарда и заповядах на някои допълнителни части да се отправят на юг, към други области на Средната земя. Накарах ви да повярвате в това, което ми беше изгодно, за да се чувствате уверени в плановете си. А междувременно се погрижих основната ми армия да действа според предварително начертания план. Нашите сили стигнаха много по-далеч, отколкото си мислехте. Искам да приключа тази война и виждам, че заветната цел най-после е близко — затова смених тактиката. Обикновено не пришпорвам основната сила да се придвижва толкова бързо, защото това изтощава армията и ни коства загуба на хора, от което обикновено няма полза. Сега обаче краят се вижда и си струва жертвите. Освен това нали войниците служат на каузата на Ордена, а не обратното.
— Разбирам — пророни едва чуто Армина, обезсърчена от научените нови подробности за пълната им заблуда и безпомощното им положение.
— А сега ни чака работа.
Трите Сестри изведнъж подскочиха напред, като че ли дръпнати силно от невидими юзди, метнати около вратовете им.
— Да, Ваше превъзходителство — казаха всички в един глас. Явно Джаганг беше издал някаква мълчалива заповед, която само те бяха чули; вероятно просто за да им припомни, че контролира мислите им.
Калан се сети, че Джаганг би могъл да контролира и нея чрез яката около врата й, но явно не директно, а посредством контрола, който упражняваше върху умовете на Сестрите. Освен че изпитваше към нея някаква първична омраза, той като че ли се опитваше да я парализира от страх, за да може да контролира поведението й, като й пречи да разсъждава трезво, а не само посредством нашийника и Сестрите. Изглежда, че в нейната глава не можеше да проникне.
Разбира се, тя не можеше да бъде напълно сигурна в това. В края на краищата, Сестрите бяха подмамени да си мислят същото — че пътешественикът по сънищата не е там, в умовете им, и не следи всяка тяхна мисъл. Затова тя допусна, че е възможно той да е проникнал в главата й, макар и да не го мислеше сериозно. Имаше обаче и още нещо — отношението на Джаганг към нея бе по-различно от това към Сестрите. Те бяха коварни пленнички, докато Калан беше трофей.
Джаганг беше изиграл Сестрите съвсем съзнателно. На практика беше шпионирал мислите им. Те му крояха изненада и той беше решил незабелязано да наднича в плановете им, за да може ги обърне в своя изгода. Знаеше, че Калан нямаше никакви задни мисли, освен да избяга от Сестрите. Други планове тя нямаше. Дори не помнеше коя е в действителност. В мозъка й нямаше нищо интересно, което да си струва Джаганг да шпионира. Това, че тя не би искала доброволно да стане негова пленница и би се стремила да си върне живота, се разбираше от само себе си. Така че нямаше какво толкова да научи, като шпионира тайно мислите й — поне за момента. Но трябваше да се погрижи тя да е все така заслепена от паника, за да не може да мисли трезво.
Обаче, ако наистина не е проникнал в ума й, каква ли е причината? Та той все пак е пътешественик по сънищата, човек с такава сила, че Сестрите се бяха опитали да стоят далеч от него — както се оказа, безуспешно, — най-вече заради неговите способности и сила. За Джаганг Калан беше трофей на трофеите, както я нарече. Ако проникнеше в мозъка й, би могъл да я контролира по същия невидим начин, по който контролираше и Сестрите, без да се налага да използва тяхното посредничество. Не приличаше на човек, който се нуждае от чужда помощ. Ако Калан наистина е толкова важна за него, то той със сигурност би се старал, ако е възможно, да си гарантира същия контрол. Тогава защо да не се вмъкне в мозъка й и да я контролира директно? Явно тук имаше още нещо. При срещата им Калан остана с твърдото впечатление, че Джаганг старателно избягва да изрече някои неща.
— Добре, тогава — рече Джаганг на Сестрите, — това е „Книгата на преброените сенки“. Нали заради нея дойдохте тук, нали тя ви трябваше? Искам да започнете веднага.