— Но, Ваше превъзходителство — обади се Сестра Улиция, стресната от самата идея, — та ние имаме само две от кутиите. Нужни са и трите.
— Напротив, щом разполагате с тази книга, можете да разберете дали една от двете кутии, които са у вас, е тази, която наистина ви трябва. Ако липсващата кутия е тази, която може да унищожи нас или всичко съществуващо, тогава защо ни е тя?
Сестра Улиция явно смяташе, че има много основателни причини третата кутия да им трябва, но се страхуваше да спори с императора.
— Добре — рече тя, като внимателно подбираше думите си, — сигурно сте прав и е точно така. В края на краищата, ние още не сме се запознали с „Книгата на преброените сенки“ и следователно не можем да сме сигурни в предположенията си. В другите преписи може би има грешка. В края на краищата, нали затова сме тук. Книгата ни е нужна. Както справедливо отбелязахте, Ваше превъзходителство, може да се окаже, че третата кутия наистина не ни трябва.
За Калан беше очевидно, че Сестра Улиция не вярва в това, което говори, обаче Джаганг не се интересуваше от съмненията й.
— Ами книгата е тук и чака. — Той погледна томчето, оставено на тежката маса. — След като я проучите, ще можете да кажете коя кутия каква е, коя ни трябва и коя не. Ако се окаже, че двете налични кутии не са правилните… де да знае човек, може пък дотогава да се появи и третата.
Сестрите явно имаха резерви спрямо идеята му, но определено нямаха намерение да спорят с него.
Накрая, след като се спогледаха, Сестра Улиция прие предложението.
— Никоя от нас не е виждала тази книга, затова ще трябва… ще трябва да научим от нея каквото можем. Мисля, че сте прав, Ваше превъзходителство. Първото, което трябва да направим, е да се запознаем с нея най-подробно.
Джаганг кимна към томчето на масата.
— Ами тогава започвайте.
Сестрите се скупчиха около масата, наведоха глави и почтително огледаха за пръв път книгата, която търсеха от толкова време. Зачетоха в мълчание, а Джаганг не изпускаше от поглед нито тях, нито книгата.
— Ваше превъзходителство — каза след кратко проучване Сестра Улиция, — изглежда, че не можем просто… да започнем, както вие се изразихте.
— Защо?
— Ами, погледнете тук. — Тя потупа страницата. — Още от самото начало се потвърждава нещо, което и бездруго подозирахме — че са взети предпазни мерки срещу всякакви случаи. Тук пише, че ви е нужен… — Тя млъкна и погледна през рамо към Калан. — Ами… още тук, в самото начало се казва: „Проверка на истинността на думите в «Книгата на преброените сенки», ако са произнесени от друг, а не прочетени от онзи, който управлява кутиите, може да се провери единствено с употребата на…“ Ваше превъзходителство, вижте сам какво пише тук.
Калан разбра, че има нещо, което жената избягва да каже на глас. Джаганг също прочете пасажа наум.
— Е, и какво от това? — възрази той. — Тя е прочетена от онзи, който управлява кутиите. Прочетена е от мен чрез вас, защото сега аз контролирам кутиите.
— Ваше превъзходителство — прокашля се Сестра Улиция, — ще бъда абсолютно откровена с вас…
— Аз съм в ума ти, Улиция. Невъзможно е да не бъдеш напълно откровена. Знам, че идеята ми ти се струва съмнителна, но не смееш да изразиш мислите си гласно. Както знаеш, ако се опиташ да ме измамиш, аз ще разбера.
— Да, Ваше превъзходителство. — Тя посочи книгата. — Обаче, как да ви кажа, проблемът наистина е много специфичен.
— А именно?
— Имам предвид проверката, Ваше превъзходителство. Това е книга с инструкции за оперирането с изключително сложна материя. Тези неща са не само изключително сложни, но и много опасни — за всички нас. Поради тази причина е много важно да се внимава много във всяка дума, написана в книгата. С тези неща трябва да се оперира много предпазливо. Тук няма място за предположения. Не случайно онова, за което се говори в тази книга, е конкретно и ясно. Трябва да премисляме всяка дума, всяко изречение, всяка формула в нея. Трябва да предвиждаме всяка възможност. Животът на всички ни зависи от пълната ни съсредоточеност, когато боравим с тези въпроси.
— Все пак не разбирам какво толкова специфично има? Казано е съвсем ясно: „ако са произнесени от друг“. Но в случая думите на проверката не са произнесени от друг. Ние я четем директно.
— Точно в това е работата, Ваше превъзходителство. Не я четем директно.
Лицето на Джаганг почервеня от яд.
— А какво правим според теб?
Сестра Улиция с мъка си пое въздух, като че ли някаква невидима ръка я беше стиснала за гърлото.
— Ваше превъзходителство, сега вие управлявате кутиите. Но не четете „Книгата на преброените сенки“.