Той се наведе над нея заплашително.
— А какво е това, което чета?
— Препис — каза тя.
Той се замисли за момент.
— Е, и?
— В случая вие, технически погледнато, не четете „Книгата на преброените сенки“. Четете неин препис. Тоест нещо, изречено от друг.
Той се намръщи още повече.
— Тогава кой я чете?
— Този, който е направил преписа.
Джаганг се изправи и по израза на лицето му се видя, че е разбрал.
— Да… това не е оригиналът. В известен смисъл аз чувам гласа на този, който е направил преписа. — Той се почеса по брадата. — Значи трябва да бъде проверена.
— Точно така, Ваше превъзходителство — каза с видимо облекчение Сестра Улиция.
Джаган погледна през рамо към Калан.
— Ела тук.
Калан побърза да направи това, което й беше наредено, защото не искаше да изпитва болка заради съпротива, която знаеше, че той много лесно ще сломи. Джилиан плътно я последва, защото явно не искаше да остане сама отзад със свирепите стражи наблизо.
Грамадната ръка на Джаганг стисна Калан за врата. Блъсна я силно напред и я наведе над книгата.
— Разгледай я и ми кажи дали е истинска.
Дори след като я пусна, Калан още продължи да усеща болката от силните му пръсти върху врата си. Потисна желанието да разтърка пулсиращото място и взе книгата.
Тя нямаше ни най-малка представа как да каже дали книгата, която никога не беше виждала, е истинска или не. Нямаше представа кое трябваше да определи нейната автентичност. Но знаеше, че Джаганг не би приел подобно извинение. Интересуваше го само да получи отговор — не искаше да чуе, че тя не знае отговора.
Реши, че най-малкото, което може да направи, е да опита и затова започна да разгръща страниците. Опита се да си придаде вид, сякаш наистина се старае, а всъщност само отгръщаше празните страници на книгата, която лежеше отворена на масата пред нея.
— Съжалявам — каза накрая, неспособна да измисли друго, освен да му каже истината, — обаче тук няма нищо написано. Няма нищо за проверяване.
— Тя не вижда думите, Ваше превъзходителство — прошепна Сестра Улиция, като че ли това беше изненада за нея. — Книгата е вълшебна. За да я прочете човек, му е нужна непокътната връзка със специфичния му Хан.
Джаганг погледна яката около шията на Калан.
— Непокътната значи? — Той се вгледа подозрително в очите й. — Ами ако лъже? Може просто да не иска да ни каже какво вижда.
Калан се запита дали това не е потвърждение, че Джаганг не се е вселил в ума й. Или по някаква причина императорът продължаваше да хитрува. От нейна гледна точка подобно нежелание да разкрие присъствието си в ума й, ако наистина беше проникнал там, не му беше от никаква полза. В края на краищата, кутиите и книгата бяха основната причина, поради която бе подмамил Сестрите да дойдат тук. Беше използвал скритото си присъствие тъкмо за да ги доведе при тази книга.
Джаганг рязко сграбчи Джилиан за косата. Изненадана, тя нададе кратък, сподавен вик. Явно й причиняваше болка. Правеше всичко възможно да не се дърпа от ръката, хванала косата й, за да не й свали скалпа.
— Ще извадя едното око на момичето — каза Джаганг на Калан. — После пак ще те попитам дали е истинска. Ако не получа отговор по каквато и да била причина, тогава ще й извадя и другото око. Ще попитам за последен път и ако отново не можеш да ми дадеш отговор, тогава ще й изтръгна сърцето. Какво ще кажеш за това, а?
Сестрите стояха безмълвни, като наблюдаваха, без да правят какъвто и да било опит да се намесват. Джаганг извади един нож от ножницата на колана си. Джилиан се задъха от ужас, когато той я обърна към себе си и я стисна за гърлото, като я държеше плътно до гърдите си, за да не може да помръдне, докато заплашително насочваше острието на ножа близо до лицето й.
— Нека погледна пак книгата — каза Калан, надявайки се да избегне неизбежното.
С един от свободните пръсти на ръката, с която държеше ножа, той вдигна книгата и й я подаде. Калан запрелиства страниците внимателно, като се стараеше да не пропусне някоя, която би могла да й каже нещо. Но колкото и да се взираше, не видя нищо. Защото страниците до една бяха празни. Нямаше нищо за гледане, а следователно нямаше и начин да прецени дали книгата е истинска или не.
Затвори я и прокара длан по корицата. Не знаеше какво да прави. Нямаше представа какво всъщност търси. Обърна томчето и огледа задната корица. Разгледа кантираните ръбове на страниците. После се взря в гръбчето, където заглавието бе изписано със златни букви.
Внезапно Джаганг стисна Джилиан още по-силно за гърлото, като я повдигна от земята, при което тя нададе сподавен вик. Той насочи острието на ножа си право към дясното й око. Тя примигна, неспособна да избегне опасността; миглите й докоснаха върха на ножа.