— Време е да ослепееш — изръмжа Джаганг.
— Фалшива е — каза Калан.
— Моля? — погледна я той. Калан му подаде книгата.
— Този препис на книгата не е истински — фалшив е. Сестра Улиция пристъпи крачка напред.
— Откъде си сигурна? — Явно недоумяваше как Калан е могла да прецени, че книгата е фалшива, след като не бе способна да прочете и една дума от нея.
Калан не й обърна внимание. Вместо това продължи да гледа пътешественика по сънищата право в очите. Черните му вежди помръдваха като гневни светкавици на среднощен хоризонт. Трябваше й огромно усилие на волята, за да не отмести погледа си.
— Сигурна ли си? — попита Джаганг.
— Да — каза тя с цялата увереност, на която беше способна. — Фалшива е.
Като продължаваше да се взира в Калан, Джаганг пусна Джилиан. Почувствало се свободно, момичето се втурна към Калан и се скри зад нея.
Джаганг не откъсваше поглед от очите на Калан.
— Как разбра, че това не е „Книгата на преброените сенки“?
Като продължаваше да държи книгата срещу него, Калан я обърна, за да може той да види гръбчето й.
— Всички вие търсите „Книгата на преброените сенки“, а тук пише „Книгата на преброената сянка“.
В погледа му заблестя гняв.
— Моля?
— Нали ме попитахте как съм разбрала, че книгата не е истинска. Ето как: тук пише „сянка“, а не „сенки“. Значи е фалшива.
Сестра Сесилия с досада прокара ръка през лицето си. Сестра Армина забели очи. Само Сестра Улиция сбърчи вежди и прочете написаното на гръбчето.
— Права е.
— Е, и? — разпери ръце Джаганг. — Разликата е само в това, че тук е в единствено, а не в множествено число. И какво от това?
— Много просто — повтори Калан, — едната книга е истинска, а другата не е.
— Просто ли? — настоя той. — Мислиш, че е толкова просто?
— Не би могло да бъде по-просто.
— Вероятно не означава нищо — обади се Сестра Сесилия, като се стараеше да уталожи яростта на разгневения си господар. — Единствено число, множествено число — какво значение има? Това е просто подвързия, важното е какво има вътре.
— Може да е грешка — рече Джаганг. — Може човекът, който е подвързвал преписа, да е сбъркал. Вероятно книгата е била подвързана допълнително, а иначе всичко друго си й е наред.
— Точно така — каза Сестра Армина, която също искаше да се подмаже на императора. — Грешката е на този, който е направил подвързията, е не на преписвача. Малко вероятно е да става въпрос за един И същи човек. Подвързвачът сигурно е бил някой некомпетентен глупак. Онзи, който е изписал думите вътре в книгата, трябва да е бил надарен човек. Важни са думите. Това е вярната информация, а не тази на обвивката. Няма съмнение, че това е просто грешка, допусната от прост занаятчия — грешка, която не означава нищо.
— Нали затова я доведохме тук? — напомни им тихо Сестра Улиция. — Няма значение колко проста изглежда цялата работа. Самата книга започва с предупреждението, че при тези обстоятелства трябва да бъде проверена от… нея.
— Това е много опасно. Отговорът е твърде елементарен — каза Сестра Сесилия.
Сестра Улиция рязко извърна глава към нея.
— Ако те нападне убиец с нож, би ли твърдяла, че оръжието е твърде елементарно, за да е опасно?
На Сестра Сесилия не й стана забавно.
— Въпросът е твърде сложен, за да бъде решен от нещо толкова просто — рече тя.
— О, нима? — погледна я снизходително Сестра Улиция. — И къде е казано, че проверката трябва да бъде сложна? Казано е само, че трябва да я направи тя. Никой от нас не забеляза грешката. Тя я откри. Изпълни инструкцията.
— Това едва ли означава нещо — каза Джаганг, като продължаваше да се взира в немигащите очи на Калан. — Съмнявам се, че тя изобщо е наясно, че това е фалшификат. Просто се опитва да отърве кожата.
— Добре — сви рамене Калан, — щом мислите така. Може би не изпитвате съмнения, защото ви се ще да вярвате, че преписът е истински. — Тя повдигна едната си вежда. — А не защото наистина е така.
Джаганг я изгледа за момент. Изведнъж грабна книгата от ръцете й и се обърна към Сестрите:
— Трябва внимателно да прегледаме съдържанието й. Това е важно за намирането и отварянето на точната кутия. Трябва да сме сигурни, че по никакъв начин няма да допуснем грешка.
— Ваше превъзходителство — подхвана Сестра Улиция, — може би няма как да определим дали нещо, написано тук, е…
Джаганг хвърли книгата на масата и я прекъсна.
— Искам трите да направите всичко необходимо. Да проверите дали нещо ще ви наведе на мисълта, че може да е фалшива.