— Е, можем да опитаме… — прокашля се Сестра Улиция.
— Веднага! — Гласът му проехтя в стаята. — Или ще предпочетете да се върнете в палатките, за да позабавлявате хората ми? От вас зависи каква служба ви очаква. Избирайте.
Трите Сестри се хвърлиха към масата. Наведоха глави и започнаха да разучават книгата. Джаганг се намести между Улиция и Сесилия, явно за да следи отблизо какво четат и да е сигурен, че няма да пропуснат нещо.
Тридесет и девета глава
СЛЕД КАТО СЕ УВЕРИ, че четиримата са заети, Калан тихомълком отведе Джилиан в далечния край на стаята, встрани от двамата стражи.
— Искам да ме слушаш много внимателно и да правиш точно каквото ти кажа — прошепна в ухото й Калан, за да не могат Джаганг и Сестрите да я чуят.
Джилиан я погледна намръщена и зачака.
— Трябва да проверя нещо. Ще отида до двамата пазачи…
— Моля!?
Калан сложи ръка върху устата на момичето.
— Ш-ш-т.
Джилиан погледна към мъжете, притеснена да не би да е привлякла вниманието им. Не беше.
След като даде ясно да се разбере какво се иска от Джилиан, Калан отдръпна ръката си.
— Мисля, че трите Сестри са ме омагьосали. Затова не си спомням коя съм. Направили са ми някакво заклинание. Почти никой друг освен те трите и Джаганг не си спомня, че ме е виждал. Хората просто ме забравят на мига. Нямам представа защо при теб не е така. С този нашийник, който ми поставиха, могат да ми причиняват болка. Срува ми се, че тези стражи не ме виждат, но трябва да проверя, за да съм сигурна. От теб искам да стоиш точно тук. Не ме гледай, за да не станат подозрителни.
— Но…
Калан сложи пръст на устните си.
— Послушай ме. Направи каквото ти казвам.
Накрая Джилиан кимна в знак на съгласие.
Без да чака, за да види дали момичето ще промени решението си и ще реши да спори, Калан отново погледна към Джаганг и Сестрите, за да се увери, че са увлечени в четенето. След като никой не вдигна глава, тя веднага се отправи към другия край на стаята. Движеше се колкото може по-безшумно. Стражите може би не подозираха, че тя е там, но ако Джаганг или Сестрите я чуеха, щеше да изпусне възможността, която й се отвори, още в зародиш.
Двамата пазачи продължаваха да гледат напред, вперили очи в императора си. От време на време този, който беше по-близо до Джилиан, поглеждаше към момичето. По лакомия му поглед Калан разбираше какво си мисли. Мъжът явно се надяваше, че Джаганг ще му пусне Джилиан. Джаганг вероятно бе раздавал и друг път подобни награди като отплата за това, че мъжете са се издигнали до отговорния пост на лични телохранители на императора. Джилиан изобщо не подозираше каква съдба я очаква. Калан трябваше да направи нещо, за да промени хода на приближаващите събития.
Стигна пред стражите, като се стараеше да не стои между тях и четиримата край масата. Трябваше също да внимава да не привлече вниманието на Сестрите или Джаганг. Дори двамата пазачи да не помнеха Калан достатъчно дълго, че да могат да я видят, на нея й се щеше да пробва какво ще се случи, ако по някакъв загадъчен начин им попречеше да виждат господаря си. Двамата бяха бдителни мъже и без съмнение с изключителни способности, така че не се знаеше какво би ги накарало да бъдат нащрек. Калан възнамеряваше да им създаде големи неприятности, но първо трябваше да се подготви.
Застанала точно пред двамата мъжаги, тя се увери, че стига едва до раменете им, така че нямаше опасност да им попречи да виждат господаря си. Те не я поглеждаха и по никакъв начин не показваха, че усещат присъствието й. Леко докосна металния шип, пробил носа на единия. Онзи сбърчи нос и небрежно вдигна ръка да се почеше, но не понечи да сграбчи нейната.
Доволна от развитието на събитията, Калан се пресегна и бавно започна да измъква нож от ножницата, окачена на ремъка, който минаваше през гърдите на човека. Факлите осветиха острието и тя продължи много плавно да го издърпва, без да оказва никакъв натиск върху ножницата или ремъка. Мъжът не усети нищо и тя измъкна ножа докрай.
Почувства се по-уверена с оръжието в ръка. Обхваналото я вълнение й припомни как в странноприемницата „Бялото конче“ Сестрите убиха ханджията и жена му. Тогава Калан сграбчи един тежък сатър, за да не позволи на трите да наранят дъщерята на семейството. Спомни си дълбокото вътрешно удовлетворение, което изпита от факта, че държи оръжие в ръце, защото в известен смисъл оръжието беше средство, чрез което можеше да контролира собствения си живот и да оказва помощ. Оръжието й осигуряваше независимост от благоволението на злодеи, за които законите не означават нищо. С оръжие в ръка тя вече не беше безпомощна жертва на по-силните, които разчитаха на силата си, за да тъпчат останалите.