Калан завъртя ножа между пръстите си и видя как в него се отразява светлината на факлите. Хвана дръжката и за момент се загледа в добре наточената, лъскава стомана.
Ножът означаваше спасение ако не за нея, то поне за Джилиан.
След като си спомни къде се намира и какво прави, Калан бързо пусна оръжието в ботуша си. Огледа се, за да се увери, че Джилиан пази мълчание и си стои на мястото. Очите на момичето се бяха разширили. Калан продължи нататък и внимателно изтегли ножа на другия пазач. Острието на този беше по-тънко, а ножът — по-изящен. Тя прибра и него при първия — в кожения си ботуш, като внимателно проби кожата. В тази импровизирана ножница ножът не можеше да мърда и да я пореже, докато върви.
Като стъпваше на пръсти колкото се може по-безшумно, Калан бързо се върна при уплашената Джилиан. Сестрите и императорът им водеха оживен разговор за разположението на звездите, атмосферните условия и подходящото време от годината, най-благоприятно за възникването и концентрацията на силата, нужна за някакви конкретни заклинания. Сестрите тълкуваха отделните пасажи, а Джаганг често-често им задаваше въпроси и непрекъснато оспорваше заключенията им.
Калан се изненада от компетентността на този човек. Сестрите имаха възможност да се уверят, че по някои въпроси, отнасящи се до кутиите на Орден, императорът е доста по-компетентен от тях. Джаганг нямаше вид на човек, който цени познанията, натрупани от четене на книги, но видът му явно заблуждаваше. Въпреки че Калан не разбираше почти нищо от това, за което говореха, беше очевидно, че Джаганг е чел много и е достоен и начетен събеседник на Сестрите, особено по теми, за които те твърдяха, че се срещат само в най-редки книги.
Това не беше просто свиреп злодей. Беше нещо много по-лошо — умен и свиреп злодей.
— Е, добре — прошепна Калан в ухото на Джилиан достатъчно тихо, за да не я чуят другите, — сега ме чуй внимателно. Времето ни притиска.
Момичето продължаваше да я гледа с широко отворени очи.
— Как го направи?
— Оказах се права — те наистина не ме виждат.
— А ти откъде знаеш да боравиш толкова добре с ножове?
Калан сви рамене. Сега нямаше време да й отговаря — чакаха я по-важни неща.
— Виж какво, трябва да те измъкна оттук. Друга възможност може и да нямаме.
Самата мисъл изпълни Джилиан с ужас.
— Но ако избягам, той ще убие дядо, а вероятно и останалите. Не мога.
— Той те държи именно с това. Но ако не се опиташ да избягаш, най-вероятно ще свършиш в гроба. Разбери — това наистина може би е единствената възможност, която изобщо ще имаш някога, за да извоюваш свободата си.
— Сигурна ли си? Как бих могла да рискувам живота на дядо заради нещо, което според теб евентуално би се случило?
Калан си пое дълбоко въздух. Нямаше време за разправии.
— по-късно ще се опитам да ти дам по-приемливо обяснение. Сега мога само да ти кажа голата истина и тъкмо това смятам да направя, затова ме слушай внимателно.
Познавам мъжете като тях. Виждала съм какво правят на млади жени като теб и мен — уверила съм се с очите си. Виждала съм техните голи, осакатени тела да лежат проснати на земята; или захвърлени като непотребен боклук в рововете, след като войниците на Императорския орден са им се наситили. Ако не се махнеш, ще пострадаш лошо. Ще прекараш остатъка от живота си между ужаса и плача. И то в най-добрия случай. Ще си жива, но ще копнееш за прегръдките на смъртта. А когато Джаганг си замине, ще бъдеш убита. При всички случаи обаче е глупаво да си мислиш, че ще те пусне да си вървиш. Независимо какво ще се случи, дали ще избягаш или не, той може да пусне дядо ти и останалите просто защото хората му може да не искат да си правят труда заради тях и да губят време да ги убиват. Джаганг има да върши по-важни неща — неща, които го интересуват. Ти обаче си плячка, която има стойност за него. най-малкото би могъл да те пусне на стражите от личната си охрана като награда за тяхната служба. Това е начинът, по който хората като Джаганг стимулират безсърдечните злодеи като онези двамата да им служат вярно — като им подхвърлят малки вкусни хапки като теб. Имаш ли представа какво могат да ти сторят? Кажи — имаш ли?
За момент Джилиан запази мълчание. После преглътна, преди да заговори.
— Разбрах какво имаше предвид Джаганг, когато ме попита дали някога съм била с мъж, но се направих, че не знам. Знам какво имаше предвид, когато каза, че хората му биха искали да държат в ръцете си млада жена като мен. Знам какво имаше предвид, когато говореше за техните желания. Семейството ми ме предупреди за опасностите, които могат да ме сполетят от непознати като тези. Майка ми ми обясни. Макар да мисля, че тя не ми каза всичко, за да не сънувам кошмари. Мисля, че онова, което ти знаеш, може да ми докара кошмари. Само се преструвах, че не знам за какво говори Джаганг, за да не разбере колко ме е страх да не постъпи така с мен.