Ричард се спря и се зачуди как ще успее да поддържа посоката в този непрогледен мрак, при положение, че няма да може да върви направо.
И точно тогава чу шепота.
Вдигна глава, ослуша се, напрегна слух да различи думите. Не можа, затова внимателно пристъпи още по-дълбоко в мрака, изчаквайки очите му да свикнат с тъмнината, преди да направи още няколко крачки. След малко вече можеше да различава дърветата пред себе си и продължи напред, като навлезе все по-навътре сред грамадните борове.
— Върви си! — прошепна някой.
— Кой е там? — попита тихо Ричард.
— Върви си — повтори едва доловимият глас — или остани завинаги с костите на тези, дошли тук преди теб.
— Дойдох да разговарям с нощните дребосъчета — каза Ричард.
— Тогава напразно си бил път. Сега си върви — повтори по-силно гласът.
Ричард се опита да съпостави този глас с гласа на едно нощно дребосъче, което бе срещал преди. Не беше съвсем същият, но в него имаше нещо общо.
— Моля те, покажи се, за да мога да разговарям с теб. Отговори му тишината.
Ричард направи още десетина крачки в мрака.
— Предупреждавам те за последен път — обади се зловещият глас, — върви си! Веднага!
— Изминах дълъг път. Няма да си вървя, без да разговарям с дребосъчетата. Важно е.
— За нас не е.
Застанал с ръка, подпряна на хълбока, Ричард се опитваше да реши какво да прави по-нататък. Не можеше да мисли ясно. Умората му пречеше.
— Важно е и за вас.
— В какъв смисъл?
— Дойдох заради нещо, което е оставил за мен Баракус.
— Костите, покрай които мина, бяха дошли за същото.
— Слушай, важно е. И вашият живот зависи от това. В тази битка не се допускат странични наблюдатели. Всички ще бъдат засегнати.
— Ако си дошъл, подмамен от приказките за съкровище, знай, че това са празни лъжи. Тук няма нищо.
— Съкровище ли? Не, ти не разбираш. Изобщо не става дума за това. Мисля, че не можеш да ме разбереш. Вече преминах изпитанията, които Баракус беше оставил за мен, и затова съм тук. Аз съм Ричард Рал. Ожених се за Калан Амнел, Майката Изповедник.
— Не познаваме човека, за когото говориш. Върни се при нея, докато все още можеш.
— Не, там е работата, че не мога. Опитвам се да я намеря. Загубил търпение, Ричард прокара пръсти през косата си. Не знаеше с колко време разполага, за да каже каквото е нужно и колко би могъл да остави недоизказано, за да успее да убеди нощните дребосъчета в истинската причина, поради която беше тук. Да ги убеди да му помогнат.
— Някога сте я познавали. Срещу Калан беше използвана магия, така че всички да я забравят. И ти си я познавала, но си я забравила — като всички останали. Калан е идвала. В ролята си на Майката Изповедник тя се бореше да защити земята на нощните дребосъчета и да ги предпази от посегателства. Разказвала ми е за красивата ви земя. За ширналите се поляни в древни, далечни гори. Тя е била с дребосъчетата, когато се събирали в здрача, за да танцуват заедно сред тревите и дивите цветя. Разказвала ми е също, че е прекарвала много нощи, легнала по гръб в тревата, докато те са били около нея. Разговаряли с нея за неща, които са интересували и вас, и нея — за надежди, за любов. Моля те, вие я познавате. Тя беше ваш приятел.
Ричард видя малка светлинка, която се показа изпод едно дърво.
— Върви си или костите ти ще останат там заедно с другите, които търсят съкровище, и повече никой няма да може да те види или да узнае какво е станало с теб.
— Ако ми е нужно злато, мога да си го спечеля. Съкровището не ме интересува.
Светлинката отново се появи.
— Не всички съкровища са от злато.
Светлинката се понесе в далечината, а въртящите се лъчи заиграха върху стволовете на дърветата, докато минаваше.
— Познавах Шар — провикна се Ричард. Светлинката спря. Престана да се върти.
За момент Ричард видя как искрицата светлина виси в далечината и слабо осветява боровете — царете на гората, застанали като часовои, пазещи това, което беше отвъд тях.
— Значи не си дошъл заради легендите, че тук може да бъде намерено съкровище?
— Не.
— Какво знаеш за името, което изрече?
— Аз бях с Шар, когато тя премина границата. Шар прекоси границата, за да помогне да спре заплахата от Мрачния Рал. Шар премина границата, за да помогне да ме намерят, за да мога и аз на свой ред да помогна в тази борба. Преди да умре, Шар каза, че ако някога имам нужда от помощ от нощните дребосъчета, трябва само да кажа името й и те ще ми помогнат, защото никой враг не би могъл да знае това име. — Ричард посочи към гората от мъртви дъбове, където лежаха разпадащите се скелети. — Имам чувството, че никой от тези хора, чиито кости лежат там отзад, не е знаел името й, нито името на някое дребосъче.