Светлинката бавно се върна между дърветата и накрая спря недалеч от него. Той почувства как лъчите мека светлина се плъзнаха по лицето му. Усети ги почти като докосване на паяжина. Ричард направи малка крачка напред.
— Разговарях с Шар, преди да умре. Сподели с мен, че не може да живее разделена от себеподобните си, а нямаше сили да се върне в родното си място. Тя ми постави първото изпитание, заръчано от Баракус. Каза ми, че вярва в мен, че знае, че в мен има нещо, благодарение на което ще успея. Това беше посланието на Баракус. Шар ме попита за тайните.
Малката светлинка стана по-ярка и цветът й порозовя, докато за момент се завъртя в мълчание.
— А ти издържа ли изпитанието й?
— Не — призна Ричард. — Тогава за мен беше твърде рано да разбера всичко. Едва по-късно разбрах. Плъзгата ми каза, че сега вече съм издържал изпитанието, оставено от Баракус за мен.
— Как ти е името?
— Израснах с името Ричард Сайфър. Впоследствие научих, че всъщност съм Ричард Рал. Наричан съм и с други имена: Търсачът; Онзи, който носи смърт; Ричард Избухливия; Камъкът в езерото, а също и Кахарин. Някое от тези имена говори ли ти нещо?
— А на теб името Гази говори ли ти нещо?
— Гази ли? — Ричард се замисли за момент. — Не, защо?
— То означава „огън“. Гази получи това име според пророчеството. Ако ти си Избраният, би трябвало да знаеш и това име.
— Съжалявам, не го знам. Не знам защо, но трябва да ти кажа, че не вярвам много-много на пророчества.
— Много съжалявам, но тази земя беше сполетяна от нещастие. Сега дребосъчетата страдат. Не можем да ти помогнем. Трябва да си вървиш. — Дребосъчето пак се накани да си тръгне и се завътя, понасяйки се към високите дървета.
Ричард направи още една крачка напред.
— Шар каза, че ако имам нужда от помощта на дребосъчетата, те ще ми помогнат! Нуждая се от помощта ви!
Малката светла точка отново спря. От начина, по който тя увисна, без да се движи над него, Ричард остана с впечатлението, че премисля нещо. След малко започна бавно да се върти и да хвърля отблясъци наоколо. Върна се малко назад. После изрече едно име, което Ричард не беше чувал да се изговаря на глас от много години.
Кръвта замръзна във вените му.
— Това име говори ли ти нещо? — попита дребосъчето.
— Откъде знаеш името на майка ми? — прошепна Ричард. Дребосъчето бавно се приближи.
— Преди много, много сезони Гази премина тъмната граница, за да я намери, да й помогне, да й разкаже за сина й, да й разкаже много неща, които тя трябваше да знае, много неща, които синът й трябваше да знае. Гази така и не се върна.
Очите на Ричард се разшириха.
— Какво правят дребосъчетата през деня? Когато е светло?
Подобно на разгорял се сребърен въглен, светлинката бавно се завъртя, хвърляйки отблясъци върху лицето на Ричард.
— Отиваме там, където е тъмно. Не обичаме светлината.
— А огънят вреди ли ви? Лъчите потъмняха.
— Огънят може да ни убие.
— Добри духове… — прошепна Ричард. Дребосъчето се приближи още повече, а лъчите му пак станаха ярки, докато разглеждаше лицето му.
— Какво има?
— Какво беше пророчеството за Гази? — попита Ричард. Бавно въртящата се светлинка спря.
— Предсказваше смъртта на Гази. В него се казваше, че Гази ще умре от огън.
За момент Ричард притвори очи.
— Преди много години, когато бях момче, майка ми умря при пожар.
Дребосъчето не каза нищо.
— Съжалявам — каза тихо Ричард. В главата му отекнаха думите на Шота. — Мисля, че Гази умря в моя дом. Къщата ми се подпали. Майка ми изнесе брат ми и мен в безопасност навън, после се върна за нещо в къщата. Не знаехме за какво. Тя се задуши от дима. Така и не се появи навън. Не я видяхме повече. Умря сред пламъците. Мисля, че се върна за Гази. Мисля, че майка ми и Гази умряха заедно в този пожар, а Гази не успя да постигне целта си.
Дребосъчето сякаш го изгледа продължително.
— Съжалявам за това, което се е случило с майка ти. След толкова много време ти все още се просълзяваш.
Ричард не можа да каже нищо повече и само кимна. Дребосъчето отново започна да се върти по-бързо.
— Ние те знаем под името Ричард Сайфър. Ела, Ричард Сайфър, и ще ти кажем какво отиде да каже Гази на майка ти.
Четиридесет и първа глава
РИЧАРД ПОСЛЕДВА ИСКРЯЩАТА СВЕТЛА ТОЧКА сред вековните дървета — място, изпълнено с тишина и спокойствие. Никога не беше виждал толкова големи дървета. Стори му се странно, че такива малки същества живеят сред толкова големи дървета.