Обаче болката от пробуждането беше още по-изтощаваща от тази, която беше изпитвала, докато беше в несвяст. Реалността имаше свойството да добавя нови мъчителни измерения на болката, едно неизбежно страдание, едно безмилостно мъчение, пулсиращо през цялото й тяло. За да отвлече вниманието си от болката, която изпитваше, Калан отвори очи, колкото да се огледа внимателно наоколо. Беше в някакво помещение. Приличаше на нещо като палатка, направена от избеляло платно, но ако наистина беше палатка, беше много по-голяма от всяка друга, която беше виждала някога. Отстрани бяха провесени богато украсени килими, които изпълняваха ролята на своеобразни двойни врати.
Лежеше върху дебели кожи, проснати върху леко издигната платформа, а не направо на пода. Горещият задушлив въздух от кожите я караше да се поти. Добре че поне не беше покрита с одеяла. Помисли си, че може би е оставена там, за да я държат в подчинение. Точно срещу мястото, където лежеше, имаше стол с облегалка, украсена с дърворезба. В него не седеше никой.
Из стаята имаше няколко лампи, оставени върху табуретки, а други висяха от вериги. Те обаче не успяваха да прогонят мрачната атмосфера в палатката, но поне миризмата на горящото масло помагаше да не се чувства толкова силно тежката воня на пот, животни и тор. Калан с облекчение установи, че от светлината не я болят очите, както се беше страхувала.
Една от Сестрите ходеше насам-натам сред полумрака като зомби, което не може да си намери гроба. Отвън през дебелото платно и покритите с килими стени на шатрата се чуваха нестройни, приглушени шумове. Като че ли самотното място, в което се намираше, беше заобиколено от цял град. Калан чуваше говора на хиляди мъже, заедно с тропота на копита, дрънкането на оръжие, мученето на мулета и металния звън на брони. В далечината се чуваше как мъже издават заповеди, смеят се или ругаят, докато тези, които бяха по-наблизо, разказваха някакви истории, от които тя не можеше да разбере нищо.
Калан знаеше каква беше тази армия. Беше успяла да я зърне отдалеч, докато минаваше през местата, където те са били, и беше видяла хората, които войниците бяха измъчвали, изнасилвали и убивали. В никакъв случай не искаше да излезе навън сред тези диваци, защото знаеше що за хора са.
Когато забеляза, че Джаганг я погледна, тя се престори, че все още е в безсъзнание, като дишаше равномерно и лежеше абсолютно неподвижна, с почти плътно затворени очи. Явно решил, че все още не се е събудила, той премести погледа си към ходещата напред-назад Сестра Улиция.
— Не може да е толкова просто — обади се Сестра Армина от мястото, където стоеше край една маса. Тя важно навири нос.
Калан забеляза ръба на една книга на масата. Дългите пръсти на Сестра Армина бяха върху кожената й корица.
— Армина — каза Джаганг със спокоен, почти любезен глас, — можеш ли да си представиш колко забавно ще ми бъде да съм в главата на някои непокорни Сестри, които съм изпратил в палатките, за да си ги предават войниците от ръка на ръка?
Жената пребледня, отстъпи крачка назад и опря гръб в платнището на шатрата.
— Не, Ваше превъзходителство.
— Да съм там и да съм свидетел на страха им? Да бъда в главите им и да виждам колко абсолютно безпомощни са, докато силните ръце разкъсват дрехите им и сграбчват телата им. Да виждам как ги хвърлят върху голата земя, разтварят им насила краката и ги яхват мъже, за които те нямат никаква стойност, освен да служат за задоволяване на похотта им? Мъже, които не изпитват абсолютно никакво съчувствие към тях, които изобщо не се интересуват какви страдания ще нанесат в стремежа си да получат това, което искат? Можеш ли да си представиш какво удоволствие би било за мен да бъда там, в главите на такива досадни Сестри, да бъда очевидец, така да се каже, на тяхното абсолютно заслужено наказание?
— Не, Ваше превъзходителство — отрони едва доловимо Сестра Армина, облещила подгонените си от паника очи.
— Тогава ти предлагам да престанеш да се възмущаваш, защото мислиш, че това е, което искам от теб, и да започнеш да изразяваш своето мнение. Не ме интересува ласкателството ти. В леглото можеш и да ме ласкаеш, ако мислиш, че така ще е по-добре за теб — макар че едва ли, — но тук аз се интересувам само от истината. Твоите раболепни възражения няма да ни донесат успех. Важна е само истината. Ако имаш да кажеш нещо смислено, кажи го, но престани да прекъсваш Улиция и да критикуваш мнението й със забележки, които според теб искам да чуя. Иначе ще завършиш в палатките. Ясно ли ти е?