— Да, Ваше превъзходителство — сведе очи Сестра Армина.
Сестра Улиция си пое дълбоко въздух, щом Джаганг насочи вниманието си към нея. Престана да снове напред-назад. Вдигна ръка и посочи книгата на масата.
— Проблемът, Ваше превъзходителство, е, че няма как да потвърдим дали преписът е истински. Знам, че искате да направим точно това и, повярвайте ми, ние се опитахме. Но истината е, че не можем да намерим начин да разрешим въпроса.
— Защо?
— Ами, ако в нея се казва „поставете кутиите, обърнати на север“, как бихме могли да сме сигурни дали тази инструкция е вярна или не? Доколкото ни е известно, поставянето им на север е в съгласие с инструкциите на оригиналния ръкопис. Ако това е оригиналът, неспазването на тази инструкция би било фатално. Но как бихме могли да разберем? Може би ви се иска да стигнем до някакво заключение относно автентичността на тази книга, само като я прочетем. Но ние не можем да го направим. Знам, че не искате да ви излъжа, за да ви угодя. Аз ви служа най-добре, когато казвам истината.
Джаганг я изгледа подозрително.
— Внимавай, Улиция, да не започнеш да ми се подмазваш. Не съм в настроение за това.
— Разбира се, Ваше превъзходителство — наведе глава Сестра Улиция.
Джаганг скръсти мускулестите си ръце на масивните си гърди и се върна към обсъждания въпрос.
— Значи мислиш, че това е причината онези, които са направили преписа, да ни оставят този допълнителен начин, за да различим фалшивия препис от истинския?
— Да, Ваше превъзходителство — каза Сестра Улиция, въпреки че бе изкушена да заеме позиция, която нямаше да му хареса.
Тъй като императорът можеше да чете мислите й, щеше да разбере какво е истинското й убеждение. Калан предположи, че според Сестра Улиция най-добрият шанс да не си навлече гнева му е да остане вярна на убежденията си. Сестра Улиция не би представлявала нищо, ако не беше умна.
— Значи в такъв случай си на мнение, че това е истинското обяснение. Че не е грешка, а е било замислено предварително…
Улиция замълча за момент и погледна към Калан. Тя продължаваше да държи очите си притворени, оставяйки почти незабележима цепнатина, за да не може жената да разбере, че е будна. Сестра Улиция отново насочи вниманието си към Джаганг.
— Те може да са си казали, че ако някога се наложи да се използва този начин за проверка, това би могло да стане само ако положението е отчайващо критично и трябва на всяка цена да знаят дали книгата е истинска, тъй като в противен случай рискуват да загубят всичко, в което са вярвали. Ако онези, които използват проверката за кутиите, сбъркат и допуснат грешка с въпросното копие, рискуват да загубят не само живота си — рискуват да загубят самия свят на живота.
— А може пък тези, които са направили копията, да са искали с фалшификатите да заблудят някой алчен крадец — предположи Джаганг.
— Но, Ваше превъзходителство — рече Сестра Улиция, — за да бъдат осуетени всякакви долни планове, тези, които притежават кутиите, трябва да имат начин да различат истинските преписи от фалшивите. Ако те не са оставили такъв метод на онези, които ще дойдат след тях, в такъв случай биха лишили техните потомци от шанс за оцеляване. Поначало единствената причина, поради която са направили преписите, е, че са се тревожели от рисковете, които могат да се появят в бъдеще, ако оставят само оригиналния текст. В края на краищата, единствената съществуваща книга би станала обект на редица заплахи — от огън, от вода, от червеи, да не говорим пък за големия брой преднамерени заплахи. Те са се опитали да се подсигурят да има едно вярно копие, ако някога се наложи да бъдат използвани кутиите, а оригиналната книга да бъде недостъпна поради причини, които те дори не биха могли да предвидят. Да оставят бъдещето на случайността би влязло в противоречие преди всичко със самата цел, накарала ги да направят копията. Разбирате ли какво искам да кажа? Тъй като са направили само един истински препис, а останалите фалшиви, те са се опитали да попречат на неправилното използване на кутиите, поставяйки още една пречка по пътя към използването им. Обаче същевременно, ако наистина се наложи да бъдат използвани кутиите, със сигурност биха искали отговорът за тяхното използване да не бъде оставен на случайността. Те биха оставили на онези, които ще дойдат след тях, някакъв начин да потвърдят истината. Тъй като в текста в самата книга не се забелязват противоречия, на мен ми се струва, че тези, които са направили копията, без съмнение биха създали и друго средство, за да се различи истинското от фалшивото копие.