— Но как успяхте да вземете това от Двореца на пророците? — попита Сестра Улиция. — Доколкото разбрахме, тези преписи са заровени заедно с кости, както в Каска, в скрити катакомби. Преди да бъде разрушен дворецът, там не бяха открити никакви катакомби.
Джаганг се усмихна на себе си, като че ли трябваше да обяснява на деца.
— Ти си мислиш, Улиция, че си толкова умна, като си разбрала за кутиите, за необходимостта да бъдат отворени, за катакомбите и за човека, нужен, за да провери текста на книгата. Но аз знаех от десетилетия това, което ти откри съвсем наскоро. Посещавам мозъци от много, много дълго време, за да помогна на нашата кауза. Ще се изненадате от всички неща, които съм научил много отдавна. Докато вие, Сестри, се занимавахте в двореца с политика и борба за власт в малкия ви остров, като се подмазвахте ту на Създателя, ту на Пазителя и в замяна търсехте услуги за лоялността си ту от единия, ту от другия, аз работех, за да обединя Стария свят, за каузата на братството на Ордена, която е истинската кауза на Създателя и единствената справедлива кауза за човечеството. Докато вие учехте млади мъже да стават магьосници, аз показвах на същите млади мъже истинската Светлина. Без Сестрите дори да имат понятие за това, много от тези млади магьосници вече се бяха посветили на бъдещото спасение на човечеството, ставайки ученици на Ордена. Те прекараха десетилетия, сновейки из стаите на Двореца на пророците, направо под носа на Сестрите, работейки като братя на братството на Ордена. А аз бях там в мозъците им, докато четяха забранените за повечето хора книги в подземията на двореца. Като пътешественик по сънищата им давах насоки и цели в проучванията. Знаех какво е нужно и ги карах да го търсят за мен. Като братя от Ордена те отдавна откриха тайния вход към катакомбите долу. Беше скрит под един отдавна забравен склад в старата част на конюшните. Те измъкнаха от катакомбите тази книга, както и други ценни томове, а после, когато накрая пристигнах в двореца, след като триумфално обединих Стария свят, ми ги предадоха. Имам този препис от десетилетия. Единственото, което нямах, беше достъп през голямата бариера, за да мога да имам както книгите, така и средствата за проверка. Но после, благодарение на техните ежби, Сестрите ме накараха да направя неща, които разрушиха тази бариера. Сега, когато Дворецът на пророците е разрушен, се опасявам, че катакомбите и книгите, които бяха в тях, са загубени завинаги, но тези млади мъже търсеха сред скритите книги и чрез техните очи успях да прочета повечето от тях. Сега дворецът и катакомбите вече ги няма, но знанието, което се съдържаше в тях, не е загубено. Тези млади мъже пораснаха и станаха братя, много от тях все още са живи и служат на нашата борба. Когато разбрах, че подготвяте план да заловите Майката Изповедник, осъзнах, че мога да използвам този план, за да сложа най-после ръка на нея и да я използвам за целите си. Затова ви позволих да си мислите, че можете да постигнете това, което искахте. А в действителност постигнахте това, което исках аз. И сега имам и книгата, и Майката Изповедник, за която книгата казва, че трябва да бъде използвана, за да потвърди валидността на копията.
И двете Сестри не казаха нищо, а само го гледаха.
Калан изпадна в пълно недоумение. Майка Изповедник. Тя е Майката Изповедник. Какво, да му се не види, е това Майка Изповедник?
Джаганг погледна Сестрите и лукаво се усмихна.
— Вие се оказахте абсолютни глупачки, така ли е?
— Да, Ваше превъзходителство — отговориха едва чуто и двете.
— Сега, както виждате — продължи той — ние имаме два преписа на „Книгата на преброените сенки“, и двата имат същата грешка — думата „сянка“ вместо „сенки“ на корицата.
— Но книгите все пак са само две — обади се Сестра Армина. — Ами ако в другите копия има същата грешка?
— Едва ли — каза Сестра Улиция.
— Е, ако е така, това със сигурност ще докаже нещо, нали? — Джаганг повдигна въпросително вежда над черното си око. — Сега имам две и те имат една и съща грешка. Ще трябва да намерим и останалите, за да потвърдим теорията, че в една от тях заглавието ще бъде написано правилно като „сенки“. Така че, както виждате, ще трябва да оставим Майката Изповедник жива, докато видим, че тя наистина ще намери грешката, която ще потвърди кое е истинското копие.
— Ами ако всички копия имат една и съща грешка, Ваше превъзходителство? — попита Сестра Армина.
— Тогава ще научим, че грешката в заглавието не е методът за проверка на „Книгата на преброените сенки“. Може да се окаже, че трябва да й дадем достъп до самото копие, за да има тя по-широка база за проверка и да я направи въз основа на неща, които сега не е в състояние да види.