Сестра Армина вдигна ръка.
— Но, Ваше превъзходителство, не знам дали такова нещо дори е възможно.
Джаганг не отговори на съмненията на Армина, а вместо това взе от нея книгата и я остави до другата на масата.
— Майката Изповедник все още е много важна за нас. Тя е единственият начин да проверим истинското копие. Още не можем да бъдем сигурни, че тя може да го направи. Засега изказа мнението си за единствената информация, която й беше достъпна. За момента ни трябва жива.
— Да, Ваше превъзходителство — каза Сестра Армина.
— Тя, изглежда, се събужда — рече Сестра Улиция. Калан си даде сметка, че слуша толкова внимателно, че беше забравила очите си отворени, когато Сестра Улиция погледна към нея. Сестрата се приближи и се вгледа в лицето й. Калан не искаше те да знаят, че е чула да я наричат с титлата Майка Изповедник. Тя леко се протегна, като че ли се опитваше да се измъкне от оковите на безсъзнанието, и същевременно се мъчеше да си представи какво би могло да означава подобна титла.
— Къде сме? — прошепна тя с престорено отпаднал глас.
— Уверена съм, че много скоро ще ти стане съвсем ясно. — Сестра Улиция сръга силно Калан в рамото. — А сега се събуждай.
— Какво има? Искаш ли нещо, Сестро? — Калан разтърка очи, като се мъчеше да изглежда объркана и замаяна. — Къде сме?
Сестра Улиция бръкна с пръст под яката около врата на Калан и я накара да се изправи. Преди Сестра Улиция да може да каже каквото и да било, месестата ръка на Джаганг сграбчи нейната и я отстрани. Вниманието му беше съсредоточено върху Калан. Ръцете му сграбчиха ризата до гърлото й. Повдигна я от земята.
— Ти уби двама верни мои стражи — каза той, скърцайки със зъби. — Уби и Сестра Сесилия. — Лицето му беше почервеняло от бързо обхващащия го гняв. Сбърчи вежди над черните си очи. Като че ли светкавица проблесна сред облаците на тези черни очи. — Защо си помисли, че това може да ти се размине?
— Не съм мислила, че ще ми се размине — каза колкото може по-спокойно Калан.
Както подозираше, спокойствието й само засили гнева му. Той изрева, обхванат от неудържима ярост, и я разтърси толкова силно, че тя си помисли, че може да откъсне мускулите на врата й. Беше явно, че е човек, който получава пристъпи на необуздан гняв при най-малката провокация. Беше на ръба да я убие.
Калан не искаше да умре, но знаеше, че една бърза смърт вероятно е за предпочитане пред това, което й беше обещал за по-късно. А тя не можеше да направи нищо, за да му попречи.
— Щом като не си мислила, че може да ти се размине, тогава защо се осмели да направиш такова нещо?
— Какво значение има? — попита с безразличие Калан, докато ръцете стискаха ризата й така, че ботушите й се откъснаха от земята.
— За какво говориш?
— Ти вече ми каза, че ще се отнесеш с мен толкова ужасно, колкото никога не съм си представяла. Вярвам ти. Това е единственият начин, по който хора като теб могат да постигнат нещо — чрез заплахи и бруталност. Тъй като си един надут глупак, допусна грешката да ми кажеш, че не мога дори да си представя ужасните неща, които смяташ да ми сториш. Това беше голяма грешка.
— Грешка? За какво говориш? — Той я придърпа към едрото си тяло. — Каква грешка?
— Ти допусна тактическа грешка, императоре — каза Калаи, като се стараеше титлата му да прозвучи като подигравка. Искаше да го ядоса и виждаше, че успява. Въпреки че висеше във въздуха в стиснатите му в юмруци ръце, Калан се опита да се престори на спокойна и дори надменна. — Ти ми даде ясно да разбера, че независимо какво ще направя, няма какво да губя. Даде ми ясно да разбера, че с теб не може да се разговаря разумно. Каза, че ще направиш най-лошото с мен. Това ми дава сили, защото вече не се надявам на някакво снизхождение от твоя страна. Като ми разкри, че не мога да се надявам на каквото и да било снизхождение, ти ми даде едно преимущество, което нямах преди. Виждаш ли, допускайки тази грешка, ти ми показа, че нямам какво да губя, като убия твоите стражи, тъй като и без това ще бъда подложена на най-тежките мъки. Можах също да си отмъстя на Сестра Сесилия. Като допусна такава тактическа грешка, ми показа, че в края на краищата не си чак толкова умен, а си само един грубиян и можеш да бъдеш победен.
Той отпусна хватката си достатъчно, за да могат пръстите на краката на Калан да опрат в земята и тя да намери някаква опора.
— Ама и теб си те бива — каза бавно той с лукава усмивка, преодолявайки яда си. — Това, което съм намислил за теб, ще ми хареса.
— Вече ти казах каква е грешката ти, а ти я повтаряш. Явно не си от най-схватливите.
Преди, когато я беше вдигнал в яда си и беше приближил лицето си до нейното, а ръцете му бяха заети да я държи заплашително, Калан беше използвала момента, за да измъкне предпазливо ножа от ножницата на колана му. С два пръста го беше мушнала в ръкава си. Той беше толкова ядосан, че не забеляза. Сега, вместо да изпадне в нов пристъп на ярост от новата й обида, той започна да се смее. Калан вече беше стиснала здраво ножа в юмрука си. Без да се бави и без предупреждение тя го заби с всичка сила в него. Намерението й беше да забие острието между ребрата, да разсече някой жизненоважен орган, може би дори сърцето, ако успееше да стигне толкова далеч. Но начинът, по който той я държеше, пречеше на движенията й, затова тя се размина на сантиметър от целта си и вместо това уцели най-долното му ребро. Острието опря в костта.