На здрачаване всички бяха изтощени от тежкия преход. Бяха яли в движение и не бяха спирали никъде. Бяха изминали много по-голямо разстояние от това, което тя предполагаше, че може да измине една толкова многочислена армия. Не знаеше дали щеше да е по-добре да падне дъжд, който да накара прахът да се слегне, но пък тогава щеше да се наложи да се примирят с калта.
Калан се изненада, когато забеляза далеч пред тях покоите на императора. Развяваните от горещия вятър флагове по върховете на шатрите като че ли приветстваха завръщането на императора в дома му. Досети се, че фургоните с покъщнината на императора сигурно бяха избързали напред, за да подготвят лагера. Армията беше толкова огромна и се разпростираше на такова грамадно разстояние, че бяха нужни часове, а може би и дни, за да се мине през същото място, за да не се налага фургоните да избързват напред без протекцията на войската. Хората, изглежда, само им отваряха път, за да избързат пред маршируващите войници и да започнат да издигат лагера, преди да се стъмни, така че за пристигането на императора всичко да бъде готово.
Калан забеляза, че на няколко огъня един до друг се печеше на шишове месо. Миризмата му накара стомахът й да се свие от глад. Върху други огньове изпускаха пара котли, окачени върху железни вериги. Насам-натам щъкаха роби, които носеха продукти, редяха маси, въртяха шишове и разбъркваха това, което се вареше в котлите, като прибавяха разни подправки, приготвяйки вечерята. По масите вече бяха наредени блюда с хляб, месо и плодове.
Джаганг, който яздеше точно пред Калан, слезе от коня, когато стигна пред шатрата си. Един мъж се втурна да поеме юздите. Когато Сестрите и Калан слязоха от своите коне, изтичаха още мъже, които да ги отведат. Като по безмълвна команда Сестрите застанаха от двете страни на Калан и последваха Джаганг през голямата, изпъстрена с ярки шарки, завеса пред входа на шатрата, която беше дръпнал встрани един мускулест, гол до кръста войник. Тялото му лъщеше от пот, вероятно от работата по издигането на шатрите, и от него се носеше възкисела миризма.
Вътре обстановката беше същата, каквато беше сутринта, преди да тръгнат. Човек трудно можеше да си представи, че изобщо бяха ходили някъде. Лампите вече бяха запалени. Калан беше доволна от миризмата на горящото масло, защото тя притъпяваше вонята на урина, тор и пот. Вътре имаше няколко роби, които припряно нареждаха вечерята на императора върху масата.
Джаганг рязко се обърна, сграбчи Сестра Улиция за косата и я блъсна напред. Тя извика от болка и изненада, но бързо млъкна и не оказа никаква съпротива, когато той я придърпа към себе си. Робите само погледнаха за миг, когато Сестра Улиция извика, а после веднага продължиха работата си, като че ли нищо не се беше случило.
— Защо не я вижда никой друг? — попита Джаганг. Калан разбираше за какво говори.
— Заради заклинанието, Ваше превъзходителство. Заклинанието на лавинния огън. — Императорът държеше Сестра Улиция в неудобна поза, наведена напред, готова всеки момент да падне. — Това беше основната цел на магията — никой да не може да я вижда. Беше направена специално, за да може обектът да стане невидим. Мисля, че е била направена като средство за създаване на шпиони, които не могат да бъдат открити. Използвахме магията точно с такава цел, т.е. за да вземем кутиите на Орден от Народния дворец, без някой да разбере какво сме направили.
Като чу как е била използвана и как животът и паметта й са й били откраднати, Калан се почувства така, че сърцето й започна да бие в гърлото. Усети някаква нарастваща буца, когато чу с какво пренебрежение Сестрите се бяха отнесли към личния й живот. Какво беше дало право на тези жени да крадат нечий живот по такъв начин?
Съвсем доскоро тя си беше мислила, че е никоя, че няма памет, че е една робиня на Сестрите. Сега за много кратко време беше разбрала, че е Калан Амнел и че е била Майката Изповедник — каквото и да означаваше това. Сега разбра, че причината да не знае, че името й е Амнел и че е била Майка Изповедник, е заклинанието на Сестрите.
— Заклинанието е трябвало да действа точно по този начин — рече Джаганг. — Тогава защо този ханджия я е видял? Защо онази малка никаквица в Каска я виждаше?
— Ами… не знам — заекна Сестра Улиция.
Той я дръпна още по-силно за косата и я разтърси. Тя посегна да го хване за китките, за да се опита да му попречи да й откъсне скалпа, но реши, че е по-добре да не се мъчи да оказва съпротива и отпусна ръце като парцалена кукла.