Калан погледна към момичето. То не се беше помръднало, но беше пребледняло като захарта, с която беше пълна една купа на масата.
Джаганг продължи бавно да дъвче, а после отпи голяма глътка вино.
— След това можеш да наблюдаваш как хвърляме безжизненото й тяло в каруцата за мъртъвци заедно с другите осакатени тела на хора, които са били разпитвани. После ще предложа на Улиция и Армина да изберат дали да бъдат изпратени в палатките, за да забавляват хората ми, които имат твърде похотливи желания, или пък ще предпочетат да измислят начини как да използват яката около шията ти, за да ти причиняват повече болка, отколкото си изпитвала досега. Условието ще бъде да не ти позволяват да припадаш. Естествено ще искам да можеш да почувстваш всичко.
Отвън глъчката, която вдигаше армията, продължаваше, без да спира, но в шатрата настъпи гробна тишина. Джаганг си отряза още едно парче от кървавото говеждо печено. И продължи:
— След като Сестрите изчерпят въображението си, аз мисля, че този стимул може да ги наведе на някои интересни идеи, тогава лично ще те пребия до такава степен, че ще бъдеш само на косъм от смъртта. След всичко това ще ръзкъсам дрехите ти и ще останеш да стоиш съвършенно гола пред мен.
Кошмарните му очи се вторачиха в нея.
— Изборът е твой, скъпа. При всички случаи накрая ти ще се подчиниш на заповедта ми и ще застанеш гола пред мен. Кой метод избираш? Решавай бързо. Няма да ти дам да избираш отново.
Калан нямаше избор. Беше безсмислено да се съпротивлява. Преглътна и веднага започна да разкопчава ризата си.
Четиридесет и четвърта глава
ДЖАГАНГ ЗАГРЕБА ШЕПА ОРЕХОВИ ЯДКИ от една сребърна купа и подхвърли няколко в устата си. Усмихна се, доволен от победата си, докато гледаше как Калан започна да се съблича. Самодоволният му вид я караше да се чувства още по-изоставена и безпомощна.
Беше сигурна, че лицето й беше станало тъмночервено. Повече не се опита да се съпротивлява на заповедта му. Знаеше, че трябва да подбира внимателно моментите, когато да влиза в бой, а този определено нямаше да й донесе победа. Запита се дали изобщо щеше да има друг. Започна да се съмнява, че това е възможно. За нея нямаше да има спасение. Това беше нейният живот, бъдещето й, всичко, което я очакваше. Занапред нямаше на какво да се надява, нямаше причини да очаква нищо добро.
Колкото е възможно по-безцеремонно тя хвърляше дрехите си на куп, докато ги събличаше, без да си дава труда да ги сгъва. Когато приключи и беше свалила всичко от себе си, остана приведена сред настъпилата в шатрата мъртва тишина, без да поглежда към Джаганг, защото не искаше да среща похотливия му поглед и победоносната му усмивка. Опита се, доколкото й беше възможно, да не показва, че трепери.
— Изправи се — каза Джаганг.
Калан се подчини. Изведнъж се почувства уморена не от физическо усилие, а от всичко. За какво се бореше тя? Какъв живот би могла да има? Нямаше никаква възможност да бъде свободна някога, да очаква, че може да бъде обичана, да се чувства в безопасност. Какъв беше шансът й да има някога щастлив живот?
Никакъв.
В този момент не искаше нищо друго, освен да се свие на кълбо и да се разплаче, или просто да спре да диша и краят й да настъпи. Всичко изглеждаше толкова безнадеждно. Усилията й бяха напразни срещу такава сила, срещу такова множество и срещу такива способности.
Престана да се притеснява. Вече не я интересуваше дали той я гледа. Беше сигурна, че няма да мине много време и той ще приключи с вечерята, след което далеч няма само да я гледа. Нямаше начин да предотврати това. Нямаше никакъв избор. Животът й беше просто една имитация. Без да има възможност да контролира дори такава малка част от живота си, да може да изразява каквото и да било възмущение, животът й нямаше абсолютно никакъв смисъл. Той беше нещо за другите. Тя дишаше, виждаше, чуваше, усещаше вкусове и дори разсъждаваше, но животът й беше напълно безсмислен.
— От входа на шатрата ми се вижда една скала — каза Джаганг и се облегна в стола. — Видя ли я, когато пристигахме?
Калан го погледна; отвътре се чувстваше мъртва. Вече беше готова да прави всичко, каквото й наредят, като покорна робиня. Замисли се върху въпроса му. Да, наистина я беше видяла. Скалата беше доста далеч от шатрата, но си спомни как тъмната река от мъже се изля покрай нея.