— Да, спомням си я — каза с глух глас тя.
— Добре. — Той отпи глътка вино от чашата си. — Искам да отидеш до тази скала. Недей да вървиш направо, а мини по обиколен път. — Императорът повдигна едната си вежда. — Не е нужно да се изчервяваш така, скъпа. Мъжете не могат да те виждат, не помниш ли?
— Тогава защо искаш да го направя? — изгледа го Калан.
— Ти уби двамата ми телохранители — сви рамене той. — Трябват ми повече стражи.
— Отвън е пълно с твои хора.
— Да, но те не могат да те виждат — усмихна се той. — Имам нужда от повече мъже, които виждат.
Калан започна да разбира накъде бие той. Изведнъж се почувства съвсем гола.
— Според мен няма по-добър начин да откриеш мъже, които те виждат, от това да вървиш между тях, като им показваш всичко, което можеш да им предложиш. — Погледът му я опипа цялата, преди да се върне към очите й. — Повярвай, ако някой те вижда, няма начин да не го покаже. Не се съмнявам, че ако момчетата ми могат да те видят като онзи ханджия и момичето в Каска, особено пък в този ти вид, ще зарежат всякаква работа и ще се приближат, за да те поздравят любезно.
Той избухна в смях на собствената си шега. Никой в шатрата не се усмихна, но това, изглежда, не го интересуваше. най-накрая смехът му стихна.
— При всичките хора, с които разполагаме, аз се обзалагам, че ще открием неколцина, способни да те виждат. Сред толкова много мъже би трябвало да има повече „аномалии“, както се изрази Улиция. — Той извърна към нея глава. — Тогава ще имаме стражи, покрай които не би могла да минеш незабелязана, както направи с другите. Виждаш ли, скъпа, ти направи тактическа грешка. Трябваше да пазиш този трик за по-добър шанс за бягство. Сега го пропиля.
Тя не смяташе, че го е пропиляла. Направи това, което искаше — спаси живота на Джилиан. Калан знаеше, че за самата нея няма надежда да бъде свободна, но поне беше дала тази възможност на Джилиан. Обаче нямаше да спечели нищо, ако му го каже, затова реши да не спори с него и той да продължава да си мисли, че така му е дала едно предимство в играта, която играеше с нея.
Освен това Калан не можеше да измисли как да го разубеди да не осъществява плана си. Единствената й надежда беше да остане невидима. Но тя изобщо не се чувстваше невидима. Сякаш още с излизането си от императорската шатра всички мъже в лагера щяха да се вторачат в нея. Вече усещаше похотливите погледи на милиони. Джаганг вдигна ръка.
— Улиция, Армина, вие ще вървите с нея, но на подобаващо разстояние. Ако някой мъж я види, не искам да забележи и вас и да се стресне, без да покаже, че я е видял. Искам всички мъже, които могат да я видят, да бъдат достатъчно нетърпеливи и дръзки, че да зарежат това, което правят, и да се приближат, за да огледат добре нашата дама.
Двете се поклониха.
— Да, Ваше превъзходителство — казаха в един глас. Джаганг престана да се прави на весел и лицето му придоби заплашителен вид.
— А сега тръгвайте. Направете един голям кръг надясно през лагера, за да стигнете до скалата, а на връщане заобиколете от другата страна. Мърдай, жено!
Калан се отправи през меките килими към завесата на входа. Чувстваше похотливия му поглед върху себе си. Отдръпна платнището на входа и мина през отвора.
Когато излезе навън и застана пред разпрострелия се пред очите й лагер, се вцепени от страх. Стегна се и като трепереше при всяка крачка, тръгна между едрите недодялани мъжаги близо до императорската шатра. Очите й се напълниха със сълзи. Почувства се унижена и абсолютно гола пред мъжете в лагера.
Спря при първия отбранителен кръг от войници, ужасена от мисълта, че трябва да премине в следващия. Искаше да крещи от гняв заради унижението, на което беше подложена. Почувства се като хваната в капан от тези, които я контролираха. Не можеше да накара краката си да продължат нататък. Погледна през рамо.
Император Джаганг беше застанал пред шатрата си, хванал за косата жената, която беше заплашил да измъчва. Тя ридаеше безпомощна.
Калан беше направила почти невъзможното, за да спаси живота на Джилиан. Реши да даде всичко от себе си, за да спаси и тази жена, която Джаганг държеше в момента, изправена пред ужасна заплаха. Тя също беше робиня, която нямаше никакъв избор. Само че сега Калан можеше да направи своя избор и да се опита да я спаси от ужасни мъки.
Пак се обърна към шумния хаос на лагера и тръгна. Земята беше твърда и трябваше да внимава къде стъпва, за да избегне не само камъните, но и парчетата счупени съдове, а също и пресния тор. Каза си, че никой от тези мъже не я вижда. Спря при следващия отбранителен кръг, където на пост стояха двама исполини. Погледна мъжа по-близо до нея. Той явно не я забелязваше, гледаше в друга посока. До този момент никой от мъжете не бе показал, че я вижда. Калан се обърна назад и видя, че Сестрите я чакат да продължи нататък. Джаганг продължаваше да стиска жената за косата. Калан разбра посланието и без да губи време, тръгна напред.