— Виж ти, виж! — възкликна един от лявата й страна. — Я каква хубава курва ми е дошла на гости!
В момента, когато тя се обръщаше към него, друг мъж я сграбчи за китката, изви я и й взе ножа. В миг двамата се нахвърлиха отгоре й, отмъквайки я от тълпата, събрала се да наблюдава играта.
Калан се помъчи да се освободи, но те бяха много по-силни, освен това я изненадаха. Тя се ядоса на себе си, че допусна да бъде хваната изневиделица. Другите мъже наоколо не забелязаха нищо. Те не я виждаха. За тях беше невидима, но не и за двамата, които я бяха притиснали помежду си, за да я скрият от останалите и да не се наложи да се бият с тях за сочната плячка. Все едно, че беше сама с тях двамата. Единият мушна ръката си между краката й. Дъхът й спря от внезапното насилие. Когато той се наведе към нея, тя успя да освободи китката си. В следващия миг замахна и стовари лакътя си право в лицето му и му счупи носа. Той се просна ничком, като крещеше от болка, а кръвта бликна по бузите и очите му. Другият се засмя, съзрял в това възможност да я има само за себе си. Хвана я за китките с едната си грамадна лапа, докато с другата опипваше плячката си. Калан се дърпаше и извиваше, но той беше прекалено грамаден и силен за нея. Не можеше да се измъкне от хватката му.
— Много се съпротивляваш — прошепна той в ухото й. — Какво си мислиш? Че можеш да не изпълняваш свещения си дълг към войниците на Ордена? Мислиш си, че си прекалено добра, за да обслужваш палатките? Е, да, ама не си. Ето я моята палатка. Дойде време да изпълниш дълга си.
Калан се изви, понечи да го ухапе, докато той я влачеше към празната палатка наблизо. Онзи я зашлеви с опакото на ръката си. Ударът я замая. Глъчката от лагера заглъхна. Мускулите й като че ли не я слушаха и тя не можеше да окаже достатъчна съпротива на войника, докато той я влачеше към палатката.
Изведнъж пред погледа й изплува лицето на Сестра Улиция. Никога досега не се беше радвала да види някоя от Сестрите, но сега се зарадва.
Сестрата за миг отвлече вниманието на мъжа от Калан, а след това притисна пръсти отстрани на челото му. Почувствала се най-после свободна, Калан отскочи назад, когато похитителят й падна на колене и се хвана с ръце за главата, крещейки от болка.
— Стани — каза му Сестра Улиция — или ще ти се случи нещо много по-лошо.
Той се изправи на разтрепераните си крака.
— Имаш заповед веднага да отидеш в шатрата на императора, за да служиш като специален страж.
— Специален страж? — Онзи я изгледа объркан.
— Точно така. Ще пазиш тази непослушна млада дама за Негово превъзходителство.
Мъжът погледна заплашително Калан.
— С удоволствие.
— С удоволствие или не — мърдай! Това е заповед на самия император Джаганг. — Тя посочи с пръст назад през рамото си. — Оттук!
Войникът сведе глава, явно страхувайки се от магическите й способности. Изгледа Сестрата с нескрито отвращение. Тези хора явно нямаха особено добро мнение за родените с дарбата.