— Скоро ще се видим пак с теб — закани се мъжът на Калан, преди да побегне, за да изпълни заповедта.
Калан видя, че Сестра Армина дава на мъжа със счупения нос същите нареждания. От шума наоколо не можеше да чуе думите й, но онзи явно я чуваше, защото се вцепени от страх, поклони се и побягна след първия мъж.
Сестра Улиция насочи вниманието си отново към Калан.
— Сълзите няма да ти помогнат. Хайде, тръгвай!
Калан не й възрази. Колкото по-скоро приключеше всичко, толкова по-добре. Тръгна веднага, като си казваше, че извади късмет, като елиминира двама от четиримата, които можеха да я виждат. Трябваше да заобиколи множеството около играта, което отново беше изпаднало в неистов възторг. По едно време се наложи да се надигне на пръсти, за да види къде е скалата. После се отправи нататък.
Докато се приберат в шатрата на Джаганг, бяха събрали общо петима мъже. Всичките стояха пред шатрата и чакаха заповеди, включително и този с разбития нос. Той я погледна гневно, докато тя мина покрай него, ескортирана от двете Сестри.
След като Сестра Улиция я освободи от войника, Калан беше успяла бързо да се въоръжи. Сега обаче се беше погрижила да си осигури два ножа, по един за всяка ръка. Държеше дръжките им в юмруците си, а остриетата бяха прилепнали плътно към китките й, за да не могат Сестрите, които я следваха отдалеч, да ги видят. Беше успяла да убие още шестима мъже, които можеха да я виждат, без Сестрите да разберат това. Не беше трудно. Мъжете не виждаха никаква заплаха в една гола жена. И много бъркаха. Благодарение на непредпазливостта им тя успя да забие бързо и безшумно ножовете в тях. Глъчката от пиянстващите, крещящи и биещи се войници в лагера беше толкова силна, че Сестрите така и не забелязаха мъжете, които Калан ликвидира. Тя не успя да се отърве от всички, които я бяха видели, защото Сестра Улиция и Сестра Армина или бяха твърде наблизо, или я следяха внимателно и веднага се втурваха на помощ, като моментално съобщаваха на войниците за новото им назначение като специални стражи. В такива моменти Калан пускаше ножовете на земята и се скриваше сред тълпата, за да не могат Сестрите да заподозрат какво беше правила. Тъй като беше невидима за почти всички, й беше лесно да се снабдява с други ножове през цялото изнервящо пътуване между войниците.
След като се озова в палатката, Джаганг й подхвърли дрехите.
— Обличай се.
Вместо да го попита защо й заповяда нещо, което не беше очаквала, тя, без да губи време, се подчини. Под немигващия поглед на мъжа с огромно облекчение взе дрехите си обратно. Това обаче не намали очевидния му интерес към нея. Накрая той насочи вниманието си към Сестрите.
— Инструктирах нашите нови пазачи за задълженията им — каза Джаганг и се усмихна така, че Сестрите преглътнаха от уплаха. — Сега, след като имам стражи, които ще ви освободят от бремето ви, ще имате достатъчно свободно време да прекарвате в палатките, изпълнявайки по гръб едно друго задължение.
— Но, Ваше превъзходителство… — каза с разтреперан глас Сестра Армина, — направихме всичко каквото поискахте. Намерихме мъже…
— И ти си мислиш, че тъй като си направила за кратко това, което съм казал, ще забравя годините, през които заговорничехте срещу мен? Мислиш, че лесно ще забравя как пренебрегнахте задълженията си към другите, задълженията си към каузата на Ордена, забравихте моралното си задължение да жертвате светските си желания за доброто на другите?
— Не беше точно така, Ваше превъзходителство — каза Сестра Армина, като кършеше ръце, търсейки думи, които биха могли да я спасят. — Да, признавам, постъпихме срамно егоистично, но не сме мислили да ви навредим.
Той се разсмя.
— Значи не сте мислили, че като освободите Пазителя на отвъдния свят, няма да ми навредите, така ли? Не мислите, че като предадете човечеството на Пазителя на мъртвите, няма да ми навредите и няма да се опълчите срещу Ордена, срещу Създателя?
Сестра Армина млъкна. Знаеше, че няма какво да каже. За Калан Сестрите бяха просто усойници, но сега те се гърчеха пред някой, в когото не можеха да впият отровните си зъби.
— Аз контролирам… — Джаганг се усети навреме, преди да изрече титлата на Калан — чрез яката, благодарение на вашата дарба. Не е нужно да сте близо до мен, за да упражнявам тази сила, ако е нужно. Просто трябва да сте живи. Ще предупредя хората си, че не искам да ви убиват, докато се забавляват с вашите женски чарове.
— Благодаря, Ваше превъзходителство — успя да каже едва чуто Сестра Улиция, стиснала до побеляване с ръце полите си.