Вече нямаше никакво съмнение относно сериозността на заповедите на Джаганг, както и за това колко ценна е новата му плячка.
Безчислен ескорт от стотици, ако не и хиляди от най-добре обучените императорски стражи от най-вътрешния кръг съпроводиха предводителя си, който се отдалечаваше от шатрата си с решителна крачка. Петимата стражи наобиколиха Калан отвсякъде, освен откъм страната на Джаганг. Всички заедно се отправиха към игрището, образувайки клин от брони и извадени оръжия. Калан предположи, че като предводител Джаганг просто взема обичайните предпазни мерки срещу шпиони, но после си помисли, че не е само това.
Той беше по-добър от всеки друг.
Четиридесет и шеста глава
КОГАТО СЛЕД СЪСТЕЗАНИЯТА ПО ДЖА’ЛА се върнаха в просторната императорска шатра, Калан беше още по-разтревожена. Не беше само заради очевидната уплаха да остане насаме с толкова непредсказуем и опасен мъж, нито почти паническият й страх от онова, което възнамеряваше да й стори той.
Беше всичко това, взето заедно, плюс зловещото подмолно течение на жестокостта му, клокочещо под повърхността. Имаше възбуда, изписана на лицето му, по-голяма увереност в движенията му, острота в кратките му коментари, свирепо напрежение в мастилените му очи. Гледането на игрите ожесточи Джаганг дори повече от това, което тя смяташе, че е по силите му. Видяното му беше подействало. Бе го възбудило — във всяко отношение.
По време на игрите той усети, че един от отборите не играе с целия си потенциал, не дава всичко от себе си. Остана с впечатлението, че играчите му се щадят и не влагат цялото си старание в състезанието. След като те загубиха, той нареди да бъдат екзекутирани направо на терена.
Това ентусиазира тълпата дори повече от самата игра, която бе по-скоро мудна. Джаганг бе приветстван от публиката, задето прати победените на смърт. Следващата игра бе изиграна със значително по-голям плам, при това върху подгизналата от кръвта на обезглавените земя. Джа’Ла беше игра, в която мъжете тичат, отбягват удари и се мятат един връз друг или пък преследват играча с тежката топка, наречена брока, като се опитват да му я отнемат, да атакуват с нея или да отбележат точка. Мъжете често падаха или биваха подкосявани. Търкаляха се по земята. В лятната жега, голи до кръста, телата им лъщяха не само от пот, но и от кръв. Доколкото Калан успя да види, женската публика, която наблюдаваше отстрани на игрището, ни най-малко не се смути от кръвта. Ако изобщо имаше някакво въздействие, то се състоеше в още по-голямото старание да привлекат вниманието на играчите, които в този момент докарваха тълпата до безумен екстаз със скоростните си, агресивни тактики.
Във всички други игри преди и след завършилата с екзекуция, губещите отбори, понеже бяха играли с дива решителност, не бяха изпращани на смърт, а само бичувани. За наказанията бе използван ужасен бич, направен от множество сплетени възлести въжета, всяко от които завършваше с тежки метални кюлчета. Мъжете получаваха по един удар за всяка загубена от тях точка. Повечето от отборите бяха загубили едва с по няколко точки, но дори и един удар с този бич разкъсваше голата плът на гърбовете им.
Тълпата ентусиазирано отброяваше един по един ударите върху всеки от играчите на загубилите отбори, коленичили в центъра на терена. Често победителите подскачаха наоколо, докато победените, навели глави, получаваха наказанието си.
На Калан й призляваше от гледката, на Джаганг му подейства възбуждащо.
Когато игрите най-накрая свършиха, тя почувства облекчение, но сега, когато се върнаха в императорските покои и й предстоеше да влезе в шатрата му, мъчително чувство на страх започна да я разяжда отвътре. Настроението на Джаганг беше провокирано от насилие и предизвикано от кръв. Калан четеше в погледа му, че нищо не може да му бъде отказано.
И единственото, което му беше останало за тази вечер, беше тя.
Тъкмо когато стражите застанаха пред палатката, тя видя отвън да приближава човек, следван от забързана група мъже. Щом обръчът от стражи се разкъса, за да пропусне напред мъжа и групата офицери, Джаганг прекъсна разясненията, които тъкмо даваше на охраната на Калан. Онзи, който вървеше напред, спря, останал без дъх, и се представи като вестоносец.
— Какво има? — запита го Джаганг и изгледа шестимата висши военни, които го придружаваха. Императорът не обичаше да го безпокоят, когато има други планове.