— Това не променя факта, че е изнасилване.
С три огромни крачки той прекоси помещението, зашлеви я с опакото на ръката си и я просна на земята. Изтегли я за косата и я запрати към леглото. Светът се превъртя, докато Калан летеше във въздуха. Размина се на сантиметри с една от дървените колони на леглото.
— Разбира се, че е изнасилване! Нали точно това искам! Това те очаква!
Той скочи върху леглото като разярен бик. В мастилено-черните му очи се рееха вихрушки от смътни форми. Докато тя се опомни, той вече бе върху нея. Калан беше предвидила всичко. Тя си беше казала, че няма да се опитва да го спре, за да не му достави удоволствие от прилагането на сила, докато я обладава. Но като се видя яхната от него, притисната под тежестта му, тези мисли се изгубиха във внезапна паника, породена от случването на онова, което тя отчаяно се надяваше да не се случи. Тя забрави всичките си планове и започна да блъска панически ръцете му, но всуе. Нямаше сила, способна да му се противопостави. Той дори не си направи труда да я зашлеви, за да я накара да престане да се съпротивлява. С едно рязко движение разкъса ризата й.
Калан притихна, когато той се спря, гръдният й кош се повдигаше и отпускаше от напрежението. Джаганг се беше вторачил в гърдите й. Току-що бе убила четирима злодеи. Можеше да се справи. Това беше нищо в сравнение с нашийника около врата, в сравнение с това да е лишена от своята памет, от самоличността си, от представата коя е, да се превърне в безпомощна робиня на Сестрите на мрака и на императора на шайка главорези.
Това тук беше нищо. Тя беше способна на повече от това да се боричка с него по такъв глупашки начин, като ученичка, която се опитва да се измъкне от ръцете на грубиян. Не й беше в стила да се бие по този начин. Не би искала. Можеше повече. Вярно е, уплашена беше, но не биваше да се поддава на паниката. Беше я страх и преди да убие четиримата мъже, но овладя страха си и действа.
Струваше повече от Джаганг. Той просто беше по-силен от нея. Можеше да я надвие само чрез сила. Тя съзнаваше това и така си осигуряваше надмощие над него — и той го знаеше. Джаганг никога нямаше да я притежава доброволно, защото тя струваше повече от него и заслужаваше да има до себе си много по-стойностен човек. Той никога не би могъл да притежава жена като нея по друг начин, освен чрез сила, защото като мъж беше слаб и лишен от качества.
— Доволен ли сте от трофея на трофеите, Ваше превъзходителство? — присмя му се тя.
— О, да! — усмихна се Джаганг с противната си усмивка. — А сега сваляй панталоните.
Когато тя се подчини, той започна да разкопчава копчетата й едно по едно, сякаш разопаковаше ценна вещ. Тя лежеше с ръце, прибрани до тялото. Той вмъкна пръсти под талията на панталоните й, свлече ги по краката й, изхлузвайки ги наопаки, и ги свали през стъпалата. Захвърли ги настрана и застина на място, за да огледа подробно разголеното й тяло.
Калан безмълвно прехапа вътрешната страна на бузата си, за да не би в момент на паника да се изкуши да изблъска ръката му, която се плъзгаше по крака й, за да опознае мекотата на бедрото й. Калан се бореше със сълзите си. Би дала всичко, за да не е там, да е на всяко друго място, но не и в ръцете на това чудовище.
— А сега и останалото — каза той с хрипкав шепот. — Бельото.
Съзнала, че събличането на дрехите й само го възбуждаше допълнително, тя се подчини, като се постара да го направи възможно най-малко съблазнително.
Докато я наблюдаваше как изпълнява заповедите му, той седеше на ръба на леглото и събуваше ботушите си. Свали панталоните си и ги отхвърли с крак настрана. Уплашена и отвратена от вида на голото му тяло, Калан се предаде на слабостта си и отвърна поглед от него.
Дали след всичко това ще може да се влюби, дали ще може да допусне да я докосне мъж. Укори се. Знаеше, че никога няма да има късмета да се влюби. Защо да разсъждава над проблем, с който нямаше да се сблъска никога.
Леглото се разклати под тежестта му, щом той се качи и легна до нея. Поспря, за да я огледа, плъзна ръка по корема й. Тя беше очаквала грубост, бе очаквала да бъде рязко сграбчена, а получи внимателно докосване — сякаш извършваше оценка на скъп предмет. Така или иначе, тя не се надяваше тази деликатност да продължи дълго.