През цялото време Ричард държеше целта си под око. Той си проправяше път към изхода в стената. Начинът, по който вилнееше и си проправяше път, целият му щурм бяха подчинени на плана му да се добере до този изход, до свободата си. Трябваше да се промъкне от там и после да се добере до Калан.
Някои от мъжете по пътя си Ричард покосяваше по своя си начин, на други се изплъзваше. Целта му бе не да убива колкото се може повече, а да се добере до отворената порта.
Въпреки шумно изкрещяваните заповеди, въпреки виковете на войниците, обхванати от бяс в желанието си да достигнат до него, и писъците на онези мъже, които в момента биваха разпаряни, изкормвани или намушквани, в ума на Ричард се бе утаила една цел, която той спокойно следваше. Той подбираше жертвите си бързо и ги съсичаше също толкова бързо. Не хабеше усилия да замахва, а уверено съсичаше. Съзреше ли сред множеството по-ярка фигура, която останалите следваха, Ричард се насочваше към него. Докато се придвижваше към изхода в стената, той се промушваше през пролуките в защитата на врага, като през цялото време не преставаше да сече около себе си. Не си позволяваше да спре неумолимото си настъпление дори и за миг. Враговете му не можеха да си поемат дъх, а той вече бе пресякъл пътя им. Съсичаше безпощадно всеки, до когото достигаше. Независимо дали изглеждаха свирепи или уплашени, Ричард ги убиваше. Те очакваха той да се уплаши от числеността им, от бойните им викове. Но той не се страхуваше. Ликвидираше ги без всякаква милост.
Накрая достигна до портата и обезглави стража, застанал до лявото й крило, а после и този отдясно. най-сетне изходът бе свободен от войниците на Ордена. Ричард се втурна навън.
Изведнъж всичко спря. Срещу него се надигна стена от стрелци с изпънати лъкове и стрели, насочени към него. Мъжете, въоръжени с лъкове и арбалети, се бяха наредили под формата на полукръг от другата страна на портата, като по този начин го бяха затворили в капана на острите си като бръснач стрели със стоманени остриета, до една насочени към него. Ричард прекрасно знаеше, че срещу стотиците стрели, насочени към него от такова близко разстояние, е безсилен.
Военачалникът се появи на портата.
— Забележително. Никога не съм виждал нещо подобно. В тона на мъжа личеше неподправено въодушевление, но същевременно с това напомняне, че всичко е приключило. Ричард тежко въздъхна и хвърли меча си на земята. Военачалникът приближи и се намръщи, докато оглеждаше Ричард от глава до пети. Шеста изплува през портата — черен силует на фона на изгрева.
Военачалникът скръсти мускулестите си ръце.
— Умееш ли да играеш Джа’Ла д’Джин?
Ричард си помисли, че това е най-странният въпрос, който би могъл да очаква в този момент. На заден план, отвъд изхода в стената, през който успя да премине, ранените мъже надаваха болезнени викове, стенеха и молеха за помощ.
Ричард не се смути от военачалника.
— Да, умея да играя играта на живота.
Мъжът се усмихна на Ричард, който използва превода на израза Джа’Ла д’Джин, който на езика на императора означаваше точно „играта на живота“.
Командирът, който съвсем не изглеждаше загрижен за броя на своите хора, посечени от острието на Ричард, се усмихна на себе си и поклати учудено глава. От своя страна Ричард също не проявяваше загриженост към убитите и ранените. Те бяха избрали да са част от армия завоевателка, за да грабят, изнасилват и убиват хора, които не са им причинили нищо лошо, хора, чийто единствен грях беше, че не вярваха в идеологията на Ордена, хора, които бяха пожелали да живеят свободно.
— Оценявам вашите доблестни усилия да арестувате този опасен човек — рече Шеста, като се изправи до военачалника. — Той е осъден затворник и аз отговарям за него. Наказанието му ще бъде определено лично от Кралицата.
Военачалникът отмести поглед към нея.
— Той току-що уби значителен брой от моите хора. Сега е мой затворник.
Шеста изглеждаше готова всеки момент да започне да бълва огън.
— Няма да позволя…
Стотици стрели се издигнаха като една по посока на жената. Тя се вцепени, оценила опасността. Също като Ричард, тя очевидно схвана, че дарбата няма да й помогне срещу толкова много стрелци, които с едно докосване на тетивата можеха да задействат оръжията си. Само едно докосване я делеше от края на живота й.