Ричард си представи красивите зелени очи и усмивката на Калан.
— Да, точно това ми мина през ума.
— Мина през ума ти! — Онзи се изсмя. — Е, Рубен, по-добре си го избий от главата. Ти не си просто играч. Ти си пленник, при това опасен. Ще бъдеш поставен в клетка и пренасян с каруца. Ще те пускаме, за да участваш в игрите или тренировките, но през останалото време ще си просто затворено в клетка животно. По време на тренировките ще ти се налага да работиш усилено, за да се нагодиш към останалите играчи — нали все пак си нападател. Но дори да си нападател, все пак не играеш сам.
Ричард не виждаше друга възможност.
— Ясно.
Военачалникът си пое дълбоко въздух и пъхна пръсти под колана с оръжията си.
— Е, добре. Ако играеш умело, ако във всяка игра даваш всичко от себе си и ако се случи да победим отбора на императора, ще ти дам възможност да си избереш която си пожелаеш жена измежду желаещите да преспят с някого от играчите.
— С победителите — поправи го Ричард.
— С победителите — кимна военачалникът, после вдигна пръст във въздуха. — Но направиш ли дори една грешна стъпка, ще бъдеш убит.
— Сделката е сключена — каза Ричард. — Имате си нов нападател.
Военачалникът вдигна ръка, подканяйки останалите офицери да приближат. Те застанаха мирно пред командира си.
— Докарайте каруцата — онази с клетката. Тя е за нашия нов нападател. Мисля, че вече се убедихте колко е опасен. Бъдете нащрек. Искам да използвам таланта му срещу нашите съперници. — Офицерът отправи доволен поглед към Ричард. — Ще бъде хубаво да спечелим някой турнир не само по случайност. — После кимна и започна да раздава заповеди: — Поставете стражи близо до замъка и в града — толкова, колкото са необходими, за да няма безредици сред населението на Тамаранг. После изпратете всички налични работници да започнат работа по пунктовете за керваните. Първо трябва да намерите достатъчно голямо място. Потърсете извън града, близо до реката.
Лятото преваля. Зимата ще настъпи още преди да сте разбрали, а керваните с продоволствия, които скоро ще преминават оттук, ще бъдат много и начесто. Всички наши армии в Новия свят ще имат нужда от продоволствия, за да оцелеят през идващата зима.
Град Тамаранг ще осигури на мъжете ни всичко необходимо за строежа. Край реката има пристанище, където ще бъде доставян дървеният материал, така че ще трябва да предвидите и пътища до строителния обект, както и до казармите, докъдето ще трябва да стигат всички войници, които ще бъдат разквартирувани тук отсега нататък.
— Готови сме с всички планове — кимна един от офицерите.
Ричард си направи извода, че Орденът възнамерява да използва град Тамаранг като помощ при строежа на складовете за припаси. Не за пръв път виждаше подобно нещо. по-лесно се оправяха с градове, които изразяваха желание да се приобщят към Ордена, вместо първо да разрушават всичко, а после да го строят наново.
— Аз заминавам незабавно с нашите войски и този керван — продължи военачалникът. — Джаганг събира всичките си сили за нападението над Д’Харанската империя.
Владетелят на Д’Харанската империя спокойно слушаше плановете за последното нападение над Новия свят, за предстоящата кланица над хората, които вярваха в свободата, за битката, която той се бе погрижил да не се случи.
Петдесета глава
РЕЙЧЪЛ СЕ СЪБУДИ, щом чу някой да ходи насам-натам из спалнята. През малкия процеп във вратата на желязната клетка тя можеше да види високия прозорец в другия край на стаята. Въпреки че тежките завеси в кралско синьо бяха дръпнати, по цвета на светлината, проникваща през процепа, разбра, че навън се развиделява.
Кралица Вайълет обикновено не ставаше толкова рано. Рейчъл се заслуша да отгатне какво ли прави Вайълет. Чу дълга прозявка, после звуци от обличането на пещерната Кралица.
Краката на Рейчъл бяха изтръпнали от стоенето в клетката през цялата нощ. Искаше й се да излезе и да се протегне. Обаче не смееше да изрече желанието си гласно. Добре поне, че предната нощ не й сложиха скобата на езика; понякога на Вайълет не й се занимаваше.
Изведнъж се чу ТРЯС, ТРЯС, ТРЯС, при което Рейчъл подскочи, сърцето й заби лудо. Беше Вайълет, която удряше с тока на обувката си по капака на желязната кутия.
— Ставай! — извика Вайълет — Днес е голям ден. Нощес вестоносец е пуснал бележка под вратата. Шеста се е върнала — няколко часа преди зазоряване.
Кралицата започна да си подсвирква и се зае с тоалета си. Това не бе съвсем обичайно — Кралицата обикновено викаше прислугата да й приготви дрехи и да я облече. Сега се обличаше сама, като при това си подсвиркваше. Рейчъл рядко бе чувала Вайълет да си подсвирква. Беше напълно ясно, че доброто й настроение се дължи на завръщането на Шеста.