— Избягал е! След всичко това е избягал!
— Не. Оттатък стената чакаха стотици стрелци. Заловиха го. Взеха го в плен.
— Добре — въздъхна с облекчение Вайълет. — За момент си помислих, че…
— Не. Не е добре. Командирът няма да го пусне. Ричард изби доста от неговите хора, затова командирът ще го хвърли в тъмница. Вероятно възнамеряват да го екзекутират. Съмнявам се, че ще оживее до утре.
Щом се прибрах в замъка, докато се качвах насам, видях през прозореца как го вкарват в клетка, натоварена върху каруца. Откараха го заедно с военната колона, която тръгна на север.
Вайълет присви очи от възмущение.
— И ти го пусна? Позволи на шепа мизерници да го отведат, да ми отнемат трофея?
Във внезапно настъпилото мълчание Рейчъл видя как погледът на Шеста помръкна. Никога досега не бе виждала вещицата да гледа Кралицата по такъв начин и си помисли, че за Вайълет би било добре да се държи малко по-разумно.
— Нямах избор — каза Шеста с ледена интонация в гласа. — Срещу мен бяха насочени стотици стрели. Нямаше какво да сторя. Не съм искала да им предавам Ричард. Положихме ужасно много усилия, за да стигнем дотук.
— Трябваше да ги спреш! Ти имаш власт!
— Но не достатъчно, за да…
— Ах ти, тъпа, слабоумна никаквица! Глупава, глупава, безполезна, некадърна, малоумна крава! Доверявам ти важна задача, а ти тотално объркваш всичко! За това заслужаваш да те бичуват, докато ти отлепят кожата от гърба! Не струваш повече от безполезните ми, некадърни съветници. Ще те бичувам вместо Ричард, та да ти дойде акълът!
Рейчъл подскочи от плющящия звук на плесница. Вайълет не успя да се задържи на крака и тупна по дупе на пода.
— Как смееш да ме докосваш! — извика Вайълет, като си разтъркваше бузата. — Ще наредя да бъдеш обезглавена за това. Стража!
Почти на секундата на двойната врата се почука.
Шеста отвори. Двама мъже с пики в ръце погледнаха седналата на земята Кралица и после вдигнаха глави към воднисто сините очи на жената, която стискаше дръжката на вратата.
— Само да сте посмели още веднъж да почукате на тази врата — изсъска Шеста, — ще изям за закуска суровите ви черни дробове и ще ги прокарам с кръвта ви.
Двамата мъже пребледняха повече и от нея.
— Съжаляваме, че ви обезпокоихме, Господарке — каза единият.
— Да, извинявайте — додаде другият.
После двамата се завъртяха кръгом и изчезнаха в коридора.
В изблик на гняв Шеста сграбчи Вайълет за косата и я изправи на крака. Вещицата издиша и запрати Вайълет да се въргаля по пода, като след нея по килима останаха кървави дири.
— Ах, ти, неблагодарно малко недоносче. До гуша ми дойде от теб. Понасях всичко това твърде дълго. Отсега нататък ще си държиш езика зад зъбите или ще изтръгна обратно онова, което ти върнах.
Дългите й кокалести пръсти сграбчиха Вайълет за косата и я издърпаха отново, а после блъснаха Кралицата в стената. Рейчъл видя как ръцете на Вайълет увиснаха безжизнено. Шеста продължи да й нанася нови и нови удари, а тя не помръдваше. От носа и от устата на Вайълет потече кръв, която опръска стената. Върху бялата й сатенена рокля изби лигавник от кръв.
Щом вещицата я пусна, Кралицата се строполи на пода и захлипа безпомощно.
— Млък ! — изрева Шеста с нарастващ гняв. — Стани! Стани веднага или няма да се изправиш никога вече!
Вайълет се надигна с усилие и най-накрая застана пред Шеста, като я погледна с очи, пълни не само със сълзи, но и с ужас.
Вайълет повдигна брадичка. Явно успя да се отърси от страха и го замени с възмущение.
— Как смееш да се отнасяш така с Кралицата! Ще те…
— Кралица ли? — Шеста се усмихна презрително. — Ти никога не си била нещо повече от кралица марионетка. А сега вече не си дори това. Вече не си никаква Кралица. От този момент абдикираш.
Сега аз съм Кралицата. Не като теб, надута малка тъпачка, която се мисли за много важна заради екстравагантността на безчетните си нервни изблици. Аз съм истинска Кралица. Кралица с истинска власт. Кралица Шеста. Ясно ли е?
Когато Вайълет започна да плаче, изпълнена с гняв и негодувание, Шеста я зашлеви достатъчно силно, че да отметне главата й назад и от нея да пръсне още кръв по дантелените щампи на стената. Лице в лице с разярената вещица, Вайълет не отговори, дори не отблъсна нападението.
Шеста вдигна юмруци на изпъкналите си хълбоци и се наведе към Вайълет.
— Попитах дали ти е ясно.
Вайълет, на ръба на паниката, доловила смъртната заплаха в гласа на Шеста, кимна.
— Отговори! — Шеста я зашлеви отново. — Отговори подобаващо на Кралицата си!
Хлипанията на Вайълет се усилиха, сякаш това само по себе си можеше да й спаси трона.