— Те умират.
Очите на Зед се извърнаха към нея.
— Какво?
— Там каза, че нощните дребосъчета постепенно измират и че това е причината да не искат да ни допуснат. Били налегнати от голяма мъка и грижи, между тях имало раздори. В такъв момент не желаели да допускат пришълци при себе си.
— Добри духове — прошепна Зед. — Ричард е бил прав. Тревогата преобърна всичко у Ничи.
— За какво говориш? Прав за какво?
— Умиращите дъбове. Те закрилят страната на нощните дребосъчета. Без дъбовете дребосъчетата също ще умрат. Това е част от потока на събитията. Ричард ни го обясни точно в тази стая. Сякаш сме имали нужда от повече доказателства, за да му повярваме.
— Повече доказателства ли? Какво имаш предвид?
Той хвана Ничи за лакътя и я обърна срещу заклинателните форми, които витаеха над масата.
— Погледни тук.
— Зед — предупреди го Ничи, — това е верификационната мрежа на лавинния огън и подозрително напомня вътрешна перспектива.
— Така е.
— Знам, че съм права. Въпросът е какво се случва? Какво имаш намерение да направиш?
— Намерих начин да създам вид огнена симулация на вътрешна перспектива, в която не е необходимо да влизаш. Не е съвсем същото във всяко едно отношение — махна с ръка той, — но за целта, която си поставих, вършеше работа.
Ничи беше изумена от способностите му да направи такова нещо. В същото време беше малко обезпокояващо отново да види това, което за малко не й бе отнело живота. Но и това не беше нещото, което й се струваше най-обезпокояващо.
— Защо виждам две? — попита тя. — При положение че има само едно заклинание на лавинния огън. Защо тук заклинателните форми са две?
Зед направи кисела усмивка.
— О, именно в това е номерът. Разбираш ли, Ричард твърдеше, че Хармониите са били пуснати в света на живота. Ако това е вярно, тяхното присъствие е щяло да зарази света на живота, да зарази магията. Досега никой от нас не е видял доказателство за това. Това е парадоксът на тази зараза; разяжда способността ти да откриваш присъствието й. Исках да намеря начин, за да проверя дали Ричард е прав.
— Ричард Рал е прав.
Зед повдигна едното си кокалесто рамо като отговор на категоричността на нейното изказване.
— Но аз трябваше да се убедя, че ще мога да намеря доказателство. Не можех да разбера всички тези занимания със символи, с които Ричард се бе ангажирал. Аз също вярвам в него, Ничи, но не мога да разбера как е способен да разчита език в символите по начина, по който го прави, как е бил в състояние да достигне до изводите, които прави. Необходимо ми е да получа доказателство, което да разбирам.
Ничи скръсти ръце, докато наблюдаваше удвоените заклинателни форми.
— Мисля, че мога ди си представя как се чувстваш. Вярвам в него и в сериозността на делата му, но понякога се чувствам несигурна, както ми се е случвало по времето, когато бях начинаеща и предстоеше изпит върху материала, който съм пропуснала. Когато Ричард… — Ничи замлъкна. Ръцете й се вдигнаха. — Зед, тези удвоени заклинателни форми не са едни и същи.
— Знам — усмихна й се лукаво той.
Ничи се приближи към масата, до двете пламтящи форми. Разучаваше ги внимателно. Посочи едната от тях.
— Тази е заклинанието на лавинния огън. Разпознавам го. Другото е подобно, но не е същото. Представлява огледален образ на истинското заклинание.
— Знам. — Той изглеждаше горд от себе си.
— Това е невъзможно.
— И аз си помислих същото, но впоследствие се сетих за „Книга на инверсията и двойствеността“.
Ничи се вторачи в стария магьосник.
— Знаеш къде е „Книга на инверсията и двойствеността“? Зед направи двусмислен жест.
— Всъщност да, успях да се добера до един неин препис. Ничи го изгледа подозрително.
— Да се добереш до препис ли?
— Проблемът е в това — прокашля се Зед и като я хвана за ръката, я обърна към пламтящите очертания на наличния обект, — че си спомнях от прочетеното преди много, много години в тази книга, какви са техниките на получаване на удвоени заклинателни форми. По онова време никак не бях заинтригуван от подобно начинание. Защо ще му е необходимо на някого да удвоява заклинателна форма?
Но това не бе всичко. Книгата се занимаваше с това да дава указания как да бъде обърната наопаки първата удвоена заклинателна форма. най-шантавото нещо, за което някога бях чувал. През цялото време омаловажавах книгата и описаните в нея процедури. Каква би могла да е целта на подобно нещо? Кой би се захванал с нещо от този род? Никой, мислех си. — Той вдигна пръста си. — по-късно, разсъждавайки върху вероятността Хармониите да са разпръснали зараза и опитвайки се да намеря доказателство за теорията на Ричард, си спомних неочаквано, че някога съм чел книгата и в този момент ме осени мисъл. Разбрах защо някой може да поиска да удвои и да обърне наопаки една заклинателна форма.