Девета глава
НИЧИ ОТВОРИ ОЧИ. Виждаше само смътни силуети.
— Зед ти е направо бесен.
Макар думите да прозвучаха като че от далечно и затулено място, тя разпозна гласа на Ричард. Изненада се да го чуе. Изненада се, че изобщо чува. Би трябвало да е мъртва.
Щом погледът й започна да се прояснява, Ничи извърна глава надясно и го видя сгушен на един стол, който бе придърпан плътно до леглото й. Наведен напред, подпрял лакти на коленете си, сключил пръстите на ръцете си, той я гледаше.
— Защо? — попита тя.
Очевидно облекчен, че я вижда, той се облегна на обикновения дървен стол и й се усмихна с онази типична негова усмивка, която тя така обичаше.
— Задето счупи прозореца в онази стая, където правехте верификационната мрежа.
На светлината на лампата, която мъждукаше под млечнобелия абажур, тя забеляза, че е покрита до подмишниците със златиста кувертюра с пищни бродерии и лъскава зелена обшивка. Беше облечена в сатенена нощница, която не й беше позната. Ръкавите се спускаха чак до китките й. На цвят бе бледорозова — не можеше да се каже, че й е любимият цвят.
Запита се откъде ли е тази нощница и, по-важното, кой ли й я е облякъл. По време на престоя им в Народния дворец преди толкова време Ричард беше първият човек, когото тя срещаше, който не смяташе, че има запазени права върху тялото или друга част от живота й. Неговото приятелско и открито отношение й бе помогнало да започне да осъзнава неща, които постепенно бяха довели до осъзнаването на необходимостта да отхвърли като погрешна идеологията на Императорския орден, насаждана й цял живот. Благодарение на Ричард Ничи постепенно започна да осъзнава, че нейният живот си е само неин. След като го проумя, тя разбра що е достойнство и чувство за себеуважение.
Точно в този момент обаче си имаше други грижи и не можеше да мисли за розовата нощница, в която се видя. Главата й пулсираше болезнено и тежеше като камък върху меката възглавница.
— Всъщност прозорецът бе счупен от светкавицата, а не от мен.
— Не знам защо — обади се Кара, седнала на друг стол, опрян до стената, — но си мисля, че това обяснение няма да го впечатли особено.
— Сигурно — въздъхна Ничи. — Тази стая се намира в укрепено крило на Кулата.
— Моля? — сбърчи чело Ричард.
Тя присви очи, за да фокусира по-ясно лицето му.
— Тази част на Кулата е специална. Заздравена е както срещу преднамерено нападение, така и срещу случайни посегателства.
— Което означава? — скръсти ръце Кара, която беше облякла червената си униформа.
Ничи се зачуди дали не са се появили нови проблеми, или просто Морещицата е кисела от посещението на звяра.
— Това е зона с ограничения — обясни Ничи. — Знаем прекалено малко за древната и доста сложна конструкция на лавинния огън. Това е твърде опасна магия и е рисковано да се правят експерименти с нея. Ето защо избрахме да задействаме верификационната мрежа именно в тази част на Кулата. Това помещение сенамира в най-древните недра на сградата и представлява своеобразен олтар, където някога са се справяли с различни аномалии. Различните видове конструирана и свободна магия понякога съдържат вродени периферни потоци, които биха могли да предизвикат нарушения в средата, така че при работа с тях е най-добре такива потенциално опасни компоненти да бъдат вкарани в зона с ограничения.
— Ами, благодаря за обяснението — тросна се Кара. — Вече ми стана къде-къде по-ясно. Някаква си зона, разбрах.
— Именно, зона с ограничения — кимна Ничи, доколкото можа. Видяла, че през лицето на Кара премина сянка, тя додаде: — Да се извършва магия на подобно място е все едно да задържиш оса в бутилка.
— О! — Кара въздъхна, най-сетне разбрала за какво става въпрос. Ясно защо Зед толкова се разфуча.
— Може би ще успеем да възстановим всичко в предишното си състояние — предложи Ричард. — Изненадващо, но стаята не изглежда чак толкова съсипана. Той мрънка най-вече за прозорците.
Ничи вдигна вяло ръка.
— Не се и съмнявам. Стъклата на тези прозорци са уникални. В тях са вложени свойства, благодарение на които магията остава вътре в помещението, като наред с това се предотвратяват всякакви опити за посегателство от страна на магьосници и подобни. Те са нещо като щитове, само че регистрират по-скоро енергии, а не хора.
Ричард се замисли за момент.
— Да, но не успя да осуети нападението на звяра. Ничи заби поглед в библиотеката, издигната до стената срещу леглото.
— Нищо не би могло да му попречи — рече тя. — В този случай звярът не идва през прозорците или през стените, а през воала, появява се от отвъдния свят и нахълтва право в стаята; не минава през никакви щитове, зони с ограничения или огнеупорни стъкла.